#22 Отново Ти √

32 6 2
                                    

Отново погледнах те в очите
и ми бе трудно да изрека лъжите.

След толкова време без тебе
погледа ти отново  превзе ме.

Излъгах те, не съм добре.
Това да ти кажа ми се искаше.

Искрата в очите ти видях.
Усмивката ти отново припознах.

Иска ми се да те бях послушала.
В сърцата ни да бях се вслушала.

Колко ми липсваш, как да ти кажа?
Сълзите напиращи в очите, как да покажа?

Принадлежим на различни светове аз и ти.
Въпреки, че сърцето ми като лудо започна да тупти,

щом те погледнах отново
и всичко преживях наново.

Всяка усмивка, всеки поглед,
всяка дума с твой съвет.

Да остана с теб не те послушах.
Само страха в сърцето си слушах.

И ето, излъгах те.
Казах ти, че съм добре.

Но никак не съм даже.
А сърцето - лъже - маже.

Как да ти споделя, че ми е зле?
Че сърцето ми отново разбито е..

Че страдам отново ли отново.
Предпазващата стена градя наново.

След толкова време още ми липсваш.
В това същото сърце, винаги се вписваш.

Част от мен си ти.
И както винаги - в моите мечти.

Още те обичам..
И до последен дъх ще го изричам.

Author's Note:

Животът е гаден.

Random  Поезия Where stories live. Discover now