Random Поезия

#37 Каквото последва √

Ето ме отново с цигарата в ръка.
Каквото имам да кажа, ще го кажа сега.

Щом истината излезе наяве..
Това е.

Това, което ти тежеше досега
смъква се от раменете на мига.

Истината е, че мога да вкуся свободата,
но все още не съм разперила крилата.

Все още съм тук сама и цигарата гори,
докато нещо тайно ми шепти.

Изкушава ме и ми предлага всичко онова,
за което само съм мечтаела досега.

Но все още не мога да полетя,
във вериги щом са оковани моите крака.

Ден след ден ще събирам материал,
който ще ми помогне да ги разбия.

Като че ли това е някакъв сериал,
ежедневно се мъча да изляза от тази килия.

И рано или късно ще успея,
но ще мога ли истински да се смея?

Щом знам, че тези вериги някак ме крепят здраво за земята.
Ала по този начин.. непотребни са крилата.

Мъча се решение да открия във мъглата,
ала целият ми свят заложен е в играта.

Мразя това чувство на безнадеждност.
Мечтите си прибрах с прилежност

на най-скритото място във ума ми,
но просто да ги забравя не е във стила ми.

Не знам как ще продължа напред.
Изглежда сякаш всичко ще е наред.

Но аз зная, мечтите са лъжовни.
Като на жиголо думите любовни.

Мислиш си, че всичко ще върви по план,
но погледът ти замъглен, сякаш си пиян.

Да, така се чувствам в този момент,
а другото ми аз се държи сякаш опонент.

Раздвоението и всяка друга гадост
бавно ще ме убият, но не ще дочакат до старост.

Дано не полудея и живота си не отнема,
не съм мислила да го кажа, дори в поема.

Не знам от тук нататък какво следва,
знам само, че ще се хвърля и.. каквото последва.

Ще вървя накъдето вятърът ме духне,
и не ще се спра, докато не се съмне.