Най-сетне състезанията започнаха. Ах.... нямах търпение. Отново започват болките в стомаха, притеснението и треперенето преди старт. Уплахата от допуснатата грешка. Напрежението след финала. И някак това ми липсва. Липсва ми мириса на гората. Шумът от стъпките ми по пътеката. Компасът, картата, контролните знаци. Настигането на други състезатели, които са стартирали преди мен. Чаках 6 месеца и чакането си заслужаваше.
YOU ARE READING
My Blog
Non-FictionИстория от както бях на 13 до днес. Животът ми, всяка трудност и всеки щастлив момент който съм имала. (Е почти😉)
