My Blog

Break Up

Игра си. Или не точно. Боли ме. Бях на повикване. Нарани ме не човешки много. Семейството ми, приятелите ми, аз самата не мога да се позная. Боли ме. Адски. Болят ме очите, боли ме главата, боли ме сърцето, което не счупи, ти го унищожи. Разпаднах се. Счупих се. Стискам зъби всяка секунда. Опитвам се да не мисля за теб, опитвам се повече от всичко. Не става. Плача постоянно. Не мога да се контролирам. А ти просто ми каза че не струвам, не се боря и аи тръгна. Дори не пожела да ми дадеш шанс, да НИ дадеш шанс. Щях да се старая да направя така че да страдам и за теб и за мен, да направя така че да не се стараеш, да не се бориш, щях да се боря и за двете ни. Щях да преглъщам всичко. Каза ми че искаш да сме близки, каза ми че все още съм и ще бъда твоето номер едно и че ще си до мен. Но го каза. Казваш "опитвам се". Разбирам те, виждам че се опитваш. Но не трябва само да го кажеш, да си кажеш ми аз се опитвам повече не мога да правя. Момиче посегнах си на живота заради теб. Защото не се виждам и чувствам истински жива без теб. Давай кажи ми че се филмирам. Давай кажи ми че ще те преживея, кажи ми че между нас няма нищо. Колко още можеш да ме съсипеш. Отивам на психолог. Защото не съм окей. Не искам да те обвинявам, не си виновна за мен. Аз съм. Заради мен изгуби чувства. Аз съм виновна че не те задържах до себе си. Не можеш да си дадеш сметка колко те обичам. В момента се боря със себе си. С надеждата в която искам да вярвам, че след месец и половина, два ще се върнеш и пак ще бъдем заедно и всичко ще е наред, и другата страна която просто ми напомня думите ти. Че не ме искаш, че искаш някой друг, че искаш да продължиш напред. Не искам да те дърпам назад. Искам да те дръпна към мен. Много съм жалка знам. Но просто си личи че аз страдам повече от теб. В момента се държиш като кучка, пълна кучка. Ела мама му стара и ме прегърни. Искаш ме в живота ти ела и ми го кажи, ела го покажи. Ела нека бъдем отново това което бяхме преди 8 месеца. Това приятелство...всичко. Ела. Толкова ли ме намрази, така бързо ли спря да ме обичаш, така бързо ли се отказа от мен. Седя и се моля, моля се ти да се върнеш. Моля се. Като просяк. 8 - те най-прекрасни месеца в живота ми. Най-голямата страст, най-дълбоките чувства, най-големия страх, болка, доверие. Тези прекрасни наши моменти. Така ли ги захвърли. Съжалявам....
Бъди добре, бъди щастлива. Но някак си ми се щеше да бъдеш щастлива с мен и до мен.
Когато те прегърна си повтарям "Моля те не си отивай, моля те".
Моля те..
Съжалявам...
За това което станах, за всичко което ти причиних, за това че не бях достатъчна.
Съжалявам.