Игрална Зона [СПРЯНА :(]

▪Глава Първа▪

НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО АЗ

  Погледнах притеснено към него, беше ме срам да пристъпя по-напред и просто забих поглед в земята. Бях изостанала от приятелите си и побързах да ги настигна. Свърнах поглед надясно и сякаш като вълна ме погълна споменът, който ме разтревожваше доста често.
 
  Дървото, което бе израснало там, твърдата почва и свежата трева, простиращи се на няколко квадратни метра..

  Нещо си се беше променило...

....

Лутах се из тъмнината, уличните лампи осветяваха тук- таме пътя. Препънах се за момент, но с дясната ръка се хванах за желязната ограда, олющена и изпотрошена на места. Никога нямаше да забравя онова, което преживях...

 .. Да спре..

.. Трябваше да спре..

- Кая, съвземи се!

        Питах се...

                              ... Защо го направи...

  -Ехоо, Земята вика Кая!

... Добре тогава... Аз ще...

...

... Стига... Вече...

  Анелия хвана момичето пред себе си за раменете и силно го разтърси. Сякаш събудена от дълбок сън или по-точно- кошмар, Кая зашари с поглед наоколо, докато очите й не попаднаха на тези на приятелката й.

          А беше ли истинско?

  -Ан -продума Кая, по лицето й се спусна сълза от огорчение.

  Анелия Радалиева, петнадесет годишна красавица с необикновен вид свали ръцете си и хвана тези на Кая. Сребристите й коси, стигащи едвам врата й и зелените й очи напомниха на Кая колко необичайно изглеждаше Ан. Разтревожена, тя попита:

  -Пак си мислеше за онзи спомен, нали? 

  Кая кимна леко и направи опит да се усмихне:

  -Всичко ще е наред! -промълви Кая и изтри сълзата набързо.

  Двете момичета отидоха в най-голямата зала в цялото това... пространство. Не. Думата беше затвор.