Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава шеста

Гледната точка на Джъстин:
   Седмица. Измина цяла седмица, а аз нямах никакъв напредък с Лия. Всяка нощ ходих до клуба1 колкото се може по-рано, надявайки се да я засека, но без никаква полза. Винаги беше там преди мен. Не знам как е възможно при положение, че отварят заведението много по-късно. Толкова се надявах на това, че ако я видя без маската веднага ще я позная, но вече не съм сигурен. Покрай клуба минаваха много момичета и половината бяха високи и с тъмна коса. Нищо чудно и да съм я пропуснал. Ако не бяха очите ѝ никога не бих я разпознал. Смятам, че очи като нейните няма никоя друга. Това е нещото, което я прави уникална и същевременно загадъчна. Жалко, че не мога да спирам всяко момиче, влизащо в клуба и да проверявам какъв е цветът на очите му. Най-много ще звъннат на полицията и ще ме пратят в лудницата.
   Всъщност, като се замисля аз май съм си за там. Не мога да спра да идвам при Лия. Всяка вечер от изминалата седмица насам я прекарвах в клуба, гледайки я как танцува. Първите вечери си поръчвах самостоятелен танц от нея, но ми свършиха парите и трябваше да се задоволя само с танците ѝ на пилона. А и по време на тези самостоятелни танци тя се държа много резервирано и почти не отговаряше на въпросите ми. Предполагам съм я притиснал прекалено много. Не ми се вярва да раздава наляво и на дясно на другите си клиенти информация за себе си. Достатъчно е и, че ми сподели онова нещо за себе си.
   След като свърших повечето от парите за този месец, които родителите ми бяха изпратили, и не можех вече да си позволя Лия да е само за моя поглед, се наложи да се примиря с това, че има още дузина мъже, които идват в клуба и ѝ обръщат внимание. От начало хич не ми се нравеше всичките им погледи да бъдат приковани в нея и да я зяпат толкова вулгарно и с такова желание. Всички тези мъже, които бяха поне два пъти по-възрастни от нея или пък другите боклуци, които най-редовно посещаваха клуба ме дразнеха най-много. Не можех да ги трая и все още е така. Просто с всяко следващо посещение осъзнавах, че това е работата ѝ и, че точно за това ѝ се плаща – да развлича и забавлява разни кретени. Очевидно и мен, тъй като съм редовен посетител и вече се познавам с шефа и бармана в заведението доста добре.
   Честно казано вече се чудя какви ги върша. Преследвам момиче. От детската градина насам това не се е случвало. Обикновено все момичетата преследват мен. Никога обратното и не мога да си обясня защо сега е различно. Какво е различното в Лия? Нямам никаква представа. Знам само, че цялото ми съзнание е обсебено от нея. Мислите ми все са свързани със загадъчното момиче. Може би просто ми е интересно да разбера коя е тя. Или пък съм се побъркал, което е много по-вероятно и по-просто за обяснение. След всяка вечер си казвам, че това е последният път и повече няма да идвам в клуба, че трябва да забравя за Лия и че така ще е най-добре. После се събуждам сутринта и осъзнавам, че отново съм сънувал нея и че още една вечер в клуба няма да ми навреди преди да сложа края. Само, че това се повтаря и знам, че никога няма да спре, докато не го поискам, а точно сега не искам то да свършва. Нуждая се от това да я опозная още малко и от онази възможност да знам коя е тя наистина. Надявам се и да си изясня това дали изпитвам нещо повече от само силно привличане към това момиче или всичко е просто временно увлечение.
   Днес за разлика от предните вечери нямах възможност да дойда по-рано пред клуба и да я чакам, ако въобще успея да я засека. Трябваше с момчетата да изрепетираме няколко нови песни от колекцията ни и се забавихме повече от обикновено заради постоянното объркване на ритъма и текста. Преуморихме се доста, но накрая все пак успяхме да ги изсвирим без грешка и решихме да оставим доусъвършенстването им за другия ден. Чувствах се страшно уморен и се замислих дали въобще да отивам в клуба, но все пак реших, че ще намина. Прибрах се в апартамента, взех си бърз душ и смених дрехите си. За да стигна по-бързо отидох с колата, но заради задръстванията не успях да стигна навреме.
   Още щом влязох в клуба се огледах за Лия, но тя не се виждаше никъде. Предполагам програмата ѝ тази вечер е била по-рано и вече е свършила. Ядосах се, естествено. До сега не бях пропускал и тя знаеше това. Какво ли си е помислила днес след като не се появих? Сигурно, че съм изгубил интерес, което е много далеч от истината. Искаше ми се да мога да говоря с шефа ѝ и да си платя извънредно един танц от нея, но нашите все още не са ми пратили пари и нямаше как да стане. Все пак попитах бармана кога е свършила, за да знам има ли шанс да я хвана на излизане. Той първо ми се мръщеше и отказваше да ми каже, но го убедих и разбрах, че съм я изпуснал само за няколко минути. Толкова ме е яд. Ударих по бара и се завъртях. Едно момиче се беше насочило към мен, но аз нито бях в настроение, нито някога ще бъда за някоя друга. Измъкнах се от клуба и останах пред входа да изчакам Лия, ако въобще се появи.
   Улицата беше пуста и дори не се виждаха коли. Мен не ме свърташе на едно място и обикалях насам-натам. Мислех си, че до сега не ми е хрумвало това, че клуба може да си има заден вход, който да е само за служители. Тъй като беше на ъгъла на улицата, имаше долепена сграда само от едната страна. От другата преспокойно можеше да си има друга врата. И без това нямаше какво да правя, заобиколих, за да проверя. Оказах се прав. Там наистина имаше врата, но изглеждаше стара и ръждясала. Не ми се вярваше да я ползват. И този вариант на вмъкване от страна на Лия отпада.
   Обърнах се, за да може отново да застана на поста си, когато за малко не получих удар. За момент си помислих, че Лия стои срещу мен, но след това погледа ми се разясни и видях, че това не е тя. Беше момичето от университета, с което се сблъскахме миналата седмица. Онова с почти същите красиви очи като на Лия.

- Здравей. – поздравих я, защото стоеше пред мен и ме гледаше като гръмнато зайче.
- Здр..здравей. – заекна тя.
- Аз съм Джъстин, приятно ми е. – подадох ѝ ръка, за да се запознаем, както подобава, а не да си крещим по коридорите. Както казват, първата среща е случайност, втората – късмет, а третата – съдба. Никога нищо не се знае.
- Да и на мен. – хвана плахо ръката ми и я пусна набързо. – Аз... такова... трябва... прибирам се. Чао. – каза объркано, ръкомахайки наляво и на дясно, и ме подмина тичешком.

   Е, това си беше странно. Може би се е притеснила. Въпреки че, си беше красавица и нямаше от какво. Дали е възможно да е излязла от клуба? Дали има шанс тя да е момичето, което търся? Не е изключено, тъй като няма от къде другаде да е изникнала. До преди минута, улицата беше празна. Освен ако не се телепортира, мисля че няма как да е вървяла насам без да я забележа. А и очите ѝ са подобни на онези, които се виждат под маската. От друга страна пък, тя изглеждаше прекалено свенлива и скромна, за да е Лия – момичето, което танцува полуголо пред толкова мъже. Невъзможно – казах си и останах да чакам истинската. За жалост и тази вечер тя не се появи, а аз си останах разочарован и се прибрах още по-ядосан. След третата чаша, която изпих за успокоение започнах да се питам заслужава ли си? И още повече се дразнех, защото отговорът беше да. Или поне така смятах.

Цитат от седма глава!