Birthday Dance(BG Fanfiction)

Глава седемнадесета

Гледната точка на Джъстин:
   Едва сега, когато Аналия се превърна в толкова значима част от живота ми осъзнавам, че дори и няколко часа без нея ми се струват непосилни. Беше отишла на репетиции с момичета от танцовата си група, а аз трябваше да прекарам сам в дома си по-голямата част от неделния ден. Утре отново започваше работната седмица, а това означава, че Ана ще ходи в онзи клуб, за да задоволява погледите на всякакви мъже, които търсят забавление. Времето ни в университета също беше ограничено. Единствените мигове, в които можем да бъдем заедно, без да се притесняваме от каквото и да било, са тези прекарани в апартамента ми през уикендите. Очевидно, вече единия ни ден заедно, беше пожертван. Знаех, че обожава да танцува, но не можеше ли да репетират някой друг път? Толкова много я исках до себе си, че за миг се зачудих дали съм добре. Убеден съм, че никога преди не съм изпитвал толкова силни чувства към някое момиче, колкото към Аналия. Тя просто се появи в живота ми и ме плени само с един поглед, с един танц. Сърцето ми беше нейно. Знаех го.
   За щастие, докато бях потънал в мисли за това как времето ни с Аналия става все по-ограничено, чух позвъняването на входната си врата. На секундата станах и изтичах да отворя. Още, когато видях усмивката й, я взех в прегръдките си я гушнах така сякаш не сме се виждали няколко години. Вдигнах я във въздуха и буквално я вкарах в апартамента си, бутайки вратата с крак след нас.

- Джъстин, какво правиш? – попита, смеейки се.
- Много ми липсваше. – отвърнах и я поставих да легне върху дивана, на който стоях досега.
- Трябва да поговорим за нещо.
- Добре, но нека да е след малко. – казах тихо и залепих устните си за нейните.

   Тя очевидно беше учудена от тази моя внезапна привързаност, но просто исках да й се насладя. Нямаше я цели няколко часа. Можех да я целувам доста време, за да успея да си наваксам пропуснатото. Ръцете ми се разкарваха по перфектното й тяло. Дрехите, които беше облякла за репетиции, определено можеха да ме накарат да полудея много повече, от който и да е бил разголен тоалет в клуба. Едната ми ръка бавно започна да си прокрадва път малко по надолу от кръста й, но точно преди да направя, каквото и да е, тя ме спря. Отдели устните си от моите и се опита да си поеме въздух.

- Джъстин, наистина трябва да поговорим. Важно е. – разбрах, че наистина иска да ми каже нещо, затова не настоявах повече. Все пак имахме още време за себе си. - Трябва да извикаш останалите от групата. – каза изневиделица.
- Групата ли? Защо? – изведнъж се почувствах леко унил. Исках да я имам за себе си този следобед, а тя ме караше да викам онези орангутани в дома си.
- Става въпрос за концерта за Коледа, който организираме с момичетата. Вокалът на групата, която бяхме наели се е разболял, а нямаме време да съберем средства, за да наемем друга. Чудех се, дали ти и момчетата бихте се съгласили да участвате? – думите й наистина ме изненадаха. – Освен това, ще може да прекарваме повече време заедно. – усмихна се.
- Да, но повече време с мен, като вокал на групата, означава повече време и с тях. Осъзнаваш това, нали? – запитах я, а усмивката й бавно слезе от лицето й. – Красавице, не исках да те натъжавам, но не мислиш, че има опасност да разберат коя си? – хванах ръцете й в своите.
- Осъзнавам го, Джей, но нямаме избор. Вие сте последната ни надежда.
- Добре, скъпа. Съгласен съм. – усмихнах се. – Ще се включим.
- Благодаря ти! – каза и ме прегърна, а щастието, което се беше изписало върху лицето й, ме накара и аз да се почувствам щастлив. – Сега се обади на момчетата и ги покани да дойдат, за да им кажеш.
- Ана, налага ли се? – простенах недоволно. – Те обикновено се съгласяват и на най-малкия ангажимент, който се появи. Нямат да имат нищо против, сигурен съм. – опитах се да я уверя, но тя продължаваше да настоява. – Слушай, защо толкова искаш да дойдат тук? Да не би да си хлътнала по някой от тях?
- Може би. – тя отговори, подсмихвайки се.
- Какво? – не можех да повярвам на това, което чувах. – По кой си хлътнала, по дяволите?
- По теб. – сви рамене, а аз усетих как облекчението измества гнева, който се беше настанил в тялото ми.
- Не си играй игрички с мен, малката. – размахах й пръст, а тя само се засмя.
- Хайде, обади им се. – подкани ме. Нямах избор. Направих го. Звъннах на Браян и го помолих да събере останалите. Скоро щяха да бъдат тук.
- Принцесо, доволна ли сте сега? – запитах я, а тя кимна положително. – Има моменти, в които ме подлудяваш напълно. – прошепнах тихо в ухото й, карайки я да настръхне. – И този е един от тях.