Уатпад лове стори {лове триенгъл}

8ма глава - Рожденният ми ден

Днес беше моето рд. Ставах на 9, йеййй!!

Баба ми взе нов домашен любимец - скелет от куче на име Рошко, а дядо ми подари джобна путка, ключодържател.

Закусих зърнена закуска с изтекъл срок на годност преди две години, след което се облякох.

Баба ме погледна и ми каза:

- Днес вече си пълнолетна в нашия свят. Днес ще откриеш силите си!

- Какви сили, бабо?

- Освен че можеш да правиш върховни свирки ти си също потомствена вещица. Като тези от The Circle, не като Сабрина.

- А как ще открия, какво мога?

- Трябва да кажеш “Путка, кал и коприва” и да насочиш този вълшебен колец. Ще видим какво ще стане. Просто си представи нещо.  - взех колеца и посочих баба.

Когато изрекох вълшебните думи дрехите и’ изчезнаха и се втренчих в обраслото и’ с косми путе. Дядо влезе и зяпна.

- Ей ся ще ти пенетрирам путаната, жено! - и се нахвърли връз бабичката.

Оставих ги и излязох. Всеки срещнат го събличах или го правих циклоп. Срещнах Хари и го целунах. Той ме отблъсна.

- Защо ме отбягваш? - попитах тъжно - Днес имам рожден ден!

- Имам тайна, която не съм споделял с никого.. Аз съм върколак и ме е страх да не те нараня!

- Спокойно, аз съм… - в същия момент от храстите изкочи Чонкук и ме целуна.

- Честит рожден ден, гадже! Много те обичам!

- Но аз съм вещица..

- Така ли? - попита Хари и започна да се облизва. Изведнъж от него не остана нищо и пред мен изскочи вълк. Хвърли се към мен, но Чокун бързо ме хвана и се озовахме в гората.

- Знам какво си! Ти се движиш бързо, блестиш, нямаш косми..ти си гей!

- Не, мила моя, аз съм вампир! И сега ще те изям!

- Защо?

- Защото само кръв от вещица може да ни превърне в нормални хора.

- Путка, кал и коприва! - казах му и той се превърна в ледена статуя.

Викнах си такси и се прибрах да спя. Преди това срах като карпатска лисица (сере и трепере)