Част 123

658 46 4
                                    

Хеей, Джимини пабо!

Джимин Г.Т

Да, благодаря мноого, пиле с ориз...
Сега, всички хора ще се обърнат да ни зяпат, ако вече не са се обърнали...

Юнги Г.Т

Защо гледаш към хората?

Да не би да си мислиш, че ще се обърнат да ни зяпат??

Джимин Г.Т

Или поне така си мисля след това което ти каза...

Юнги Г.Т

Божичко, Джимине!!

Кога ще седнеш най-накрая?!!

-Ще седнеш ли или ще висиш прав?

-Ще седна. Мръдни се, пиле.

-Пиле? Ти си червей.

-Ех ех, не си ме видял, не приказвай.

-Да съм. Три пъти, дори. Или два??

Чак, сега забелязах жената пред нас.

Може би ще иска да ни пита какво ще поръчваме??

Ама... Какво и става??

-И-Извинете, п-после ще дойда!!

Тя се хвана за носа...и... и побегна?

Какво й става на тази??

Може би е чула разговора ни...

Голяма работа, не е ли чувала за-

-Ама, тя защо побегна?

-Не знам...

-От красотата ми, Юнгс.

-Айде, стига бе. Тя от теб се стресна, пък в мен се влюби. Но, не какво да е любов, а от пръв поглед. Гледай и се учи, Джимини пабо...

-Ти, ако се погреднеш в огледалото, то ще се счупи...

-Да, знам, неустоим съм.

-Нее! Защото си грозен!

-То се е счупило, защото ти си бил до мен... И... Просто не е издържало на красотата ни, Джимин...

-Правилно, Юнги...

Неутрал Г.Т

Двамата седнаха един до друг, вплитайки пръсти.

Жената пак бе пред тях.
















И пак избяга...

€€€

Това беше по-дългичка глава, защото не бях ъпдейтвала от около седмица на тази история. Съжалявам👼

Дано да ви е харесало😊💖💖

Friend Request [COMPLETED]//YoonMin//VKookWhere stories live. Discover now