Friend Request [COMPLETED]//YoonMin//VKook

Част 152 (Край)

Т-Това не го очаквах... Но..

-Прав си. Идиот съм, за дето питам такива глупости.

-Абсолютно..

-Джимин, колко си те обичам само...

-Да, да. Сега ми кажи какво е станало между вас двамата с Хосок?

-Ние... Б-Бяхме гаджета. Четири години.

-И никога не си ми споменавал дори за него!!

-Помислих, че ще ме отхвърлиш! Беше ме страх да ти кажа, Джимин!

-Глупости, Юнги.. Никога не бих направил това... Търцето ми не позволява. Добре де, тогава.. К-Как скъсахте?

-Една вечер, мисля, че беше Вторник... Както й да е. Реших да му пиша, за да видя какво прави, когато той ми се 'похвали', че майка му е била изписана от болницата, защото тя престоя там около четири месеца, заради инцидент на пътя. Била е сама в колата.

-Милата.. Пази Боже.

-Да.. С-След като аз му казах, че се радвам за него, той ми съобщи, че има 'лоши новини'.

-Какви?

-Майка му била открила, че сме заедно, не ми каза как, и че е трябвало моментално да скъсаме и той да си намери нова приятел'ка'. Не след дълго, може би един час, ми се обади и каза, че много съжалява и че не искал да сме си били прекратири връзката, но трябвало да слуша майка си, която била болна..

-И те е зарязал.. Заради майка му? Заради какво майка му е казала?

-Д-Да.. Но... Майка му наистина си държеше на думата. Ако не бяхме го направили, може би сега щеше да бъде изгонен от вкъщи завинаги.. И до този ден, Хосок не бе излизал с никой, беше истински към мен, цели две години минаха и още не е забравил за мен... Ахх, колко ми беше скъп...

-Юнги, не плачи!!

-И-Извинявай, добре съм...

Джимин обви ръцете си около стуктурата ми, стискайки ме зоста силно, чак не можах да дишам.. Хах, ангелче.. Кара ме да се смея... Дори, когато съм тъжен.

-Обичам те, Юнги..

Доближих тялото си до това на по-малкия, сближих челата ни, така че носовете ни дори се докосваха, докато вълна от топлина и вълнение обвзе телата ни.

Нежно и бавно, въздуха ми дори избягваше от време на време, поставих устните си върху тези на Джимин, който усетих как изтръпна моментално..

Джимин Г.Т

Юнги се доближаваше все и все по-близо, което ме караше да се чувствам по-горещо от всякога..

Последно се вгледах в красивите му, кестеняво кафяви очи, докато аз сам не затворих моите.

Усетих меките му устни върху своите, вълна от удоволствие, както и тръпки се понесоха из цялото ми тяло..

Не знаех къде се намирам вече.

Не след дълго, той бавно се отдели от мен, пе исках този момент да свършва...

-И аз те обичам, Джимин.

-Юнги.. Трябва някой ден да се оженим..

Юнги Г.Т

-Юнги.. Трябва някой ден да се оженим..

С удоволствие, принцесо..

-Приемам, съкровище.. Но, да знаеш. Ти все още си отдолу.

-Лъжеш само себе си.

-Тотално~

Извъртях очи, но после забих погледа си в тези на Джимин, и той в моите, като съвсем грижовно го погалих по зачервената му бузка и допрях устните си до челото му отново.

Джимин Г.Т

Юнги ми подаде ръка и аз сложих моята в неговата, и двамата тръгнахме към сградата.. с храна, дето я наричаме 'магазин'.
___

Тази глава бе малко по-дългичка от обичайно, но се вадявам тази книга да ви се е харесала😄😊😊

Много благодаря за времето, което отдадохте на тази книга и наистина, и на мен ми е малко трудно да се разделя с нея😭😂💜

Ужасно много Ви благодаря за 8.12k гласувания и за 64.8k прочитания!!
😍😍😢

Най-вече се надявам да ви е допаднала!!👀😝❤