The HATEs

Part 87

   Оставих Гейб да спи и се насочих към последния, когото не бях довела. Вече можех да кажа, че го чувствам толкова близък, колкото останалите. Времето, в което той остана до мен, завинаги ще остане. Тогава, когато Хейт бяха на крачка от края, когато кралете и кралиците ги нямаше. Той остана с мен почти до самия край, загубих него последен. Причината, Кай да носи зелен пръстен. Тод.

   Отворих вратата, а той вече сякаш ме очакваше отдавна. Усмихнат едва, готов да каже на момента шега. Но не го правеше, беше толкова изморен, толкова безсилен. Подканих го да тръгваме, без дори да ми се налага да отворя устата си. Просто пъхнах ръка в неговата и поехме към Красавицата. Тя го хареса, толкова повече от Кай. Тод можеше да мисли много по-мръсно, а тя го оценяваше. Все пак, моята Красавица се хранеше с походта на хората. С мръсните им мисли и тайните им, гузни удоволствия. Той отпусна глава на седалката и наистина се наслади на пътя. С лека усмивка на лицето, със затворени очи, стиснал седалката с двете си ръце. Какви ли картини му показваше тя, какви ли изкушения шепнеше в ухото му. 

   Отново останах напълно сама в къщата. Трима спяха, трима се лутаха безтелесни, двама бяха далеч от тук. Излязох от стаята на Тод и бавно огледах коридора. Толкова много врати, толкова много предизвикателства, толкова много изпитания. Всеки Хейт имаше нещо за което да плати. Всеки имаше вина, която трябва да изкупи. Всяка врата беше изпит, тест по приемането. Силите им се бяха върнали, но не и сърцата. Март беше ми предал щафетата, аз бях Принцесата сега. Докато той все още спи, докато не е на трона си, горко им на останалите. Запазих ритуала такъв, какъвто трябва да бъде. Кървавата целувка, която всички толкова много обичаме. Никой освен мен не си го призна все още, но щеше да стане. 

 - Мейдж, Вей..- прошепнах аз, докосвайки вратата на Сестра ми.- Те скоро ще се събудят, готови ли сте да се върнете при нас?

 - Ди...- чух отговора в главата си,- Пътуваме...

   Още няколко крачки по-напред, аз отново спрях. Една от новите врати, човек, когото аз приех в семейството. Той също спеше, малко по-дълго от останалите. Те щяха да я обикнат, както обичат мен. Щяха да я приемат с отворени обятия, защото тя беше една от нас. През тези 19 години бях загубила повече от семейството си. Връщах повече от Хейт и връщах двама, за да станат Хейтс. Зад вратата, спеше Алексис. Алекс Хейт, първия от новата двойка в семейството. Никой дори не би си помислил за спор, защото тя отдавна се беше доказала. Сега аз бях вселената и моите начини да призова някого, бяха съвсем различни.