BEGIN •vkook/taekook•

25

- Не знам, какво искаш да съм за теб? - попита Техьонг.
- Просто Тете.. - каза Джънгкук и прегърна Тае.
- Тете и Малкият принц - засмя се по-големия.

Двамата сготвиха рамена, който Техьонг беше взел и седнаха на масата.

Джънгкук гледаше клечките*, които Тае му даде, странно.
- Има ли вилици? - най-накрая попита той. Техьонг се замисли и поклати глава.
- Защо питаш?
- Аз... Не мога да ям с клечки.

Двете момчета се засмяха. Тае даде знак на Джънгкук да седне в скута му и започна да го храни. Куки се изчерви.

***

Джимин вървеше бързо към училището си. Днес Техьонг не беше пред дома му, затова реши да тръгне сам.

Мина целият учебен ден, но нито Тае, нито Джънгкук дойдоха. През ума на Джимин минаха всякакви мисли. Искаше да признае за чувствата си на Куки, но и подозираше, че Техьонг също го харесва...

След като мина последният час той тръгна забързано към дома на Техьонг.

Когато стигна пред къщата звънна на звънеца и зачака.

***

Чу се звънец и Джънгкук подскочи.
- Чакай, аз ще отворя - каза Техьонг като внимателно стана от стола си и тръгна към вратата.

Тае отвори вратата.
- О, ти ли си, Джимин? - отчаяно каза той и тръгна да затваря вратата, но Джимин бързо влезе в къщата.
- Къде е Джънгкук? - попита Чим.

В този момент Куки се показа иззад вратата на кухнята.
- Джънгкук... Какво правиш тук?
- О, ами аз спах ту.. - Техьонг сложи ръка на устата му, за да млъкне и се засмя нервно.
- Той искаше да каже, че дойде тази сутрин. Щяхме да учим по биология.

- Но ние сме първа смяна в училище... - рече Джимин и огледа Джънгкук подозрително - И защо Кук носи блузата, която ти подарих миналата година?
- Амии... - започна Тае.
- Знаеш ли какво? Няма значение. Джънгкук, трябва да поговорим насаме.

Джънгкук погледна към Техьонг за разрешение и по-големия кимна като изгледа Джимин кръвнишки, сякаш му казваше "По-добре внимавай, иначе скоро няма да се видим".

Чим хвана Джънгкук за ръката и го издърпа извън къщата.
- Какво има? - попита малкия загрижено.
- Виж... Откато се срещнахме преди три месеца не мога да спра да мисля за теб - каза Джимин и сложи ръка на бузата на Джънгкук.

Куки го гледаше учудено и объркано.
- Джимин, аз...
- Знам, - прекъсна го по-големия - не го очакваше, и аз мислех, че е странно..
- Не аз наистина трябва да ти кажа...
- Шшт - Чим сложи пръст на устните на Джънгкук. Той бавно се приближи до малкия.

Куки осещаше топлия му дъх. Джимин леко и продължително го целуна.

~~~~~~
Аааах, умирам, не мога. Добра съм в plot twist-овете (може би).😂😂😂😂
Плюс, никаква идея как (по друг начин) да нарека "клечките"😂
~~~~~~