BEGIN •vkook/taekook•

59

* една седмица по-късно *

Джънгкук седеше на чина си. Беше си сложил слушалки и слушаше музика. Изведнъж някой извади едната слушалка от ухото му.

- Какво слушаш? - попита познат глас. Куки се обърна и видя усмихнатото лице на Джимин.
- Аа, Д-Джимин, здравей - малкият се засмя фалшиво.
- Какво става? Изплаших ли те?
- Не, не, просто.. Не си говорил с мен от месец и..
- А, да, извинявай за това... и за целувката - Чим почеса глава. - Но хей! Може да ти се реванширам с една мелба в мола утре! Става ли в шест да се чакаме на площада?
- Ъъ..да, предполагам..
- Супер! - Джимин потупа Джънгкук по рамото и седна на мястото си, няколко чина пред Куки.

Звънецът би и Бекьон седна до Джънгкук. Двамата бяха станали доста добри приятели от скоро.

- Защо Джимин беше тук? - попита Бек.
- А, нищо особено.. Извини ми се за някои неща..
- Какви неща?
- Дълга история.

Учителката по география влезе в стаята и урокът започна.

* * *

Джънгкук вървеше към дома си заедно с Тае. Двамата се бяха хванали за ръце.
- Ще дойдеш ли вкъщи? - попита Куки.
- Не знам... Искаш ли да дойда?
- Да! Моля, моля, моля..

Техьонг се засмя.
- Добре, но.. Ще ми напишеш домашното по математика.
- Но то е толкова дълго..!
- Значи се прибирам.
- Техьонг!! - Джънгкук се нацупи. - Понякога си много, ама много досаден! Сега трябва да пиша две домашни по математика! - той забърза крачка.

- Хей! Чакай! - Тае изтича да Куки и го целуна по бузата. - после ще има награда.
- Каква награда? - Джънгкук премига объркано.
- Ще видиш - Техьонг се усмихна доволно.

~~~~~~
Моля ви, кажете, че има някой от Пловдив тук!😂😅😅
~~~~~~