Agua Delmare

Chapter 3

2356 година

Космосът е едно безкрайно пространство пълно със загадки. Неговите явления са разнообразни и никога не могат да бъдат спрени. Те настъпват и преминават, а след тях остават само последствията им.

Агуа беше неспокойна от известно време насам. Чувстваше, че нещо не е наред, но не знаеше какво. Беше чувала, че някои серит имат способността да предчувстват какво ще се случи, но не знаеше дали и тя го може. Сънят ѝ беше неспокоен и пълен с тревоги. Сякаш нещо я предупреждаваше за надвиснала опасност, но каква?

Преди няколко дни бе установила обичайния си контакт със Съвета и се стараеше да не се проявява с нищо или поне да не я хванат да го прави. Свикна с този контрол и се стараеше да изпълнява желанията им и да бъде покорна серит каквато желаеха да бъде. За сега се разбираше сравнително добре с гуалинеите, ако под добре влизаше липсата на какъвто и да било контакт между тях. Всъщност не искаше друго, беше най-добре ако изобщо не контактуват по какъвто и да било начин. Не бе опитвала да види отново онзи човек от доста дълго време. Стигаше ѝ, че зърна лицето му поне веднъж, това ѝ бе достатъчно. Знаеше, че той е недосегаем за нея, нещо повече, той бе абсолютно забранен. Та те бяха от различни светове и не само, бяха от различни раси. Да се срещнат бе невъзможно и той никога нямаше да разбере за нейното съществуване. Тази мисъл я натъжи незнайно защо. Всъщност самото чувство ѝ бе странно, защото бе свикнала като всички акуоти да не изпитва нищо. Сякаш бяха празни кутийки отвътре.

Реши да погледне през един прозорец какво става навън. Понякога съвсем се отегчаваше да стои сама затворена тук и гледаше навън. Забеляза гуалинеите пред входа и въздъхна. Все така плашещи и безмълвни. Бе на път да се прибере когато нещо я прониза внезапно отвътре и се подпря на рамката. Притисна ръката до гърдите си и не можа да сподави викът излязъл от устата ѝ. Веднага до нея доплуваха двама пазители, които се притекоха да разберат какво се случи.

- Какво се случи? Добре ли Сте?-започна единия.

- Аз.. не знам.-още беше в шок. Нов пристъп премина през нея и този път извика по-силно.-ААА!

- Серита Агуа!-те казаха едновременно и отидоха до нея, за да я придържат преди да падне.

Заведоха я в стаята ѝ където я положиха да легне. Беше необичайно да се чувства така зле и да получава подобни пристъпи. Останаха да я наблюдават докато си почине малко и се съвземе. Да не би да бе болна? Но как, акуотите боледуваха рядко и то само от тежки неща, които не се прихващаха току-така. Когато бе в състояние да говори изчакаха малко преди да попитат как се чувства.