Agua Delmare

Chapter 26

2356 година

Големите цели в живота винаги изглеждат привидно непостижими, но постоянството е ключът към всичко. Накрая винаги постигаме това, което в началото е било непосилно нему. Друг въпрос е дали вече ще го желаем така както преди.

От онази случка или по-скоро спор, никой от двамата не си бе проговорил. Денят на състезанието бе настъпил и за негова изненада, тя все пак реши да дойде. Въпреки всичко се надяваше да го стори и самият факт, че бе склонила някак го радваше. Никак не искаше да бъде сам, защото ако тя не присъстваше да го гледа си нямаше никого другиго. Не бе допускал хора до себе си от толкова отдавна, че с право можеше да се нарече съвсем сам. Бе в съблекалните и докато минаваше покрай другите състезатели те го оглеждаха така сякаш бе тяхната стръв. Можеше да се обзаложи, че те бяха готови на всичко стига само да го спрат. Преоблече се с екипа си и сложи ръкавиците си намествайки ги плътно около ръцете си. Това бе мигът, който бе чакал през целия си живот, това бе неговият миг. Изправи се взимайки каската си и мина през дългия дузина метра тунел. Когато излезе светлините от светкавиците и всичко останало го заслепиха, но зрението му бързо привикна. Огледа всички състезатели. До един бяха вперили поглед в него докато се разминаваше с тях, за да стигне до колата си. Щом стигна до нея спря и огледа публиката. Колизеума бе меко казано огромен. Тук присъстваха не просто хиляди, а стотици хиляди. Ала погледът му зарея търсейки нея. Щом я видя съзря колко фина и нежна бе в светло тюркоазената си рокля, която подчертаваше косата ѝ. Остана загледан в нея няколко секунди докато не усети нещо в главата си.

„Направи ми услуга и се върни невредим." Не бе сигурен дали му се причува или пък полудява, но можеше да се обзаложи, че това бе нейния глас! Погледна я озадачено, а тя кимна леко и усмихвайки се, с което потвърждаваше, че действително е чул нея. Значи бе права и за телепатията. Преглътна тежко осъзнавайки колко бе сгрешил когато каза онези думи. Наистина я бе наранил и то без да осъзнава, че го е сторил. Въздъхна и се качи в автомобила си. Няколко минути по-късно всички бяха наредени на линията за започване на състезанието.

- Състезатели, запалете двигателите!-ясния глас на един от водещите се разнесе из целия стадион.

Из цялото място се възцари тишина, всички очакваха състезанието да започне. Той сложи каската си и я закопча. На холограмният екран се появи образа на жена, а под нея цифри и синхронно започнаха отброяването.