Agua Delmare

Chapter 8

2356 година

Да свикнеш да бъдеш някой друг е трудно. А да се приспособиш към чуждия начин на живот, още повече. Понякога най-добрият вариант е да се оставиш на течението, защото то знае най-добре на къде да води.

Както обеща, той не я издаде и не направи нищо, с което да застраши безопасността ѝ. Оценяваше, че не искаше да я използва за своя изгода, наистина. Дори да имаше все още една наум, това донякъде успя да я успокои. Не вярваше, че се срещне с него. Беше го наблюдавала през Сферата и там бе различно. Да говори с него лице в лице бе коренно различно. Бе се почувствала странно и по такъв невероятен начин успя да ѝ въздейства. Никога до сега не бе чувствала почти нищо, мислеше си, че е като останалите – една празна кутийка отвътре, но той доказа противното. Това, което изпита беше нещо толкова невероятно само по себе си, дори не знаеше как да го опише. Беше трепет, който бе преминал през цялото ѝ тяло – от най-горната ѝ част та чак до върха на опашката. Изумително бе как нещо толкова мимолетно успя да пробуди у нея и най-заспалите ѝ чувства. Надяваше се да се върне, нали все пак ѝ бе обещал.

В началото Ейс още бе в шок и почти не вярваше на това, което се бе случило. Онова момиче.. тя беше от различна раса! Опашката, тя... не можеше да повярва, че наистина се бе случило. Имаше чувството, че е сънувал и че ще се събуди от този сън, но когато това не стана осъзна, че действително се бе срещнал с нея. Бяха говорили и я бе докоснал. Още помнеше допира на люспите по опашката ѝ. Сякаш над перките нещо се променяше, бе различно и не бе досущ като тялото на риба. Значи едва ли бе русалка, не му се вярваше отговорът да е толкова очевиден. А и това си бе типично земно митично същества, а тя не бе. Следователно трябваше да е нещо друго, но за сега му нямаше доверие до толкова, че да му сподели произхода си. Всъщност защо искаше тя да му се доверява и да му споделя? Той не се бе интересувал от никого до сега и беше безразличен към всичко, но нещо в нея го караше да иска да ѝ помогне. Тя му се струваше различна и точно с това бе толкова специална. Бе решил да спази обещанието си към нея и щеше да я потърси. Как не знаеше, но щеше да опита. Може би тя щеше да го види и да се покаже. Надяваше се да е така. Излезе и тръгна с ръце в джобовете. Не поглеждаше към никого, бе свикнал да бъде като отцепник от всичко и всички. Щом стигна брега се огледа да не би да има други хора наоколо и след като се убеди, че няма продължи напред. Застана накрая над водата и седна на кея. Не се виждаше и следа от нея. Да не би да не беше тук? Лицето му помръкна за миг и сведе погледа си надолу.