♡I want U♡ - завършена

41

– Закуската бе готово още преди два часа... Защо тя не се събужда? - запита разстроено белият хибрид.

– Не знам Юнги... нека да спи още. Като се събуди ще видим дали е добре. - отвърна му Чон и отвори вратата на стаята. - Сега... излез.

– Какво? Няма да стане! - възпротиви се Юнги.

_ Казах ти нещо! Ако ще оставаш тук, ще правиш каквото ти казвам! Изобщо не желая да викам и да има разправии помежду ни, но ти ме караш! Сега просто излез! - Чонгкук не издържа и се развика.

Наистина на момчето се бе насъбрало много от тази сутрин и това му дойде в повече. Вярно... никога не бе викал на някой за такава дреболия като ината на хибрида, но просто не знаеше какво да прави. Просто си изля малко от гнева. Гняв...? О да... той сега така се обвиняваше за тази малка грешка, но ако нямаше грешки нямаше да има правилни неща... нали?

– Мм... - из зад Кук се чу тихо мъркане, което накара момчето веднага да дотича до леглото.

– На, как си? - запита притеснено момчето.

– Куки кажи как да съм? Много ясно, че съм добре. - На отвърна с усмивка и тръгна да се изправя, но бе спряна.

– Радвам се, но не ти давам да ставаш. Ще ти донеса закуската тук. Ясно?

– Ай сър! - каза с насмешка момичето и се засмя силно. - Хайде отивай, че съм гладна.

– Добрееееммм. - преди Чон да тръгне, той внимателно и нежно целуна устните на хибрида и след това напусна стаята, като слезе долу.

А точно когато него го нямаше, Юнги без да предупреждава влезе в помещението.

– Найонгииииии! - извика се той и веднага прегърна тъмния хибрид.

– Юнгиииии! Извинявай, че те притесних..

– Спокойно. Щом си добре, няма за какво да се притеснявам. - отвърна спокойни той е седна до нея. - Би ли ми разказала как се озова при този тук и как сега сте заедно?

– Стига Юнги. Не е нещо важно...

– За теб може да не е, но аз друго мисля. - Юнги вдигна вежда и скръсти ръце пред гърдите си.

На само въздъхна с досада. Изобщо не искаше да обяснява, но ето че бе спасена.
– Момче, ставай от там, за да може момичето да се нахрани на спокойствие. - обади се тъкмо пристигналия Джин.

– Джин, какво правиш тук? - попита женският хибрид, а Юнги се изправи.

– Чонгкук ми се обади и каза, че си направила беля. Искам да те видя как си. Притесних се все пак. - чернокосият се доближи до момичето, съвсем игнорирайки другия хибрид.

– Добре съм наистина.

– Аз все пак да видя мила. - отбеляза той и протегна ръце напред напълно обхващайки тялото на На. - Ааааааа как исках да те гушна! Кук не ми дава да го гушкам и сега само теб мога. Виж го къв е гаден!

Лек кикот се изниза от устните на тъмнокоската.

– И аз се радвам, но къде е Джун? - попита тя и се отдели от прегръдката.

– На работа и знаеш ли до кога чак? - проплака се на шега Ким и направи тъжна физиономия.

– До кога? - запита любопитно момичето.
–  До утрее! Не знам как ще издържа без него цяла вечер..

– Спокойно. Утре като си дойде съм сигурна, че ще те нагушка много. - обясни тя.

– Извинете, но не съм прозрачен, невидим или по-точно казано, въздух. - обади се Юнги като се намръщи.

– Извинявай, та... кой си ти? - попита Джин и се усмихна насреща.

– Юнги, приятел на На. Познаваме се от малки. Ти кой си? - отвърна ментовокоското с нотка досада в гласа.

– Ким Сокджин, но може да ми казваш само Джин. Приятел съм на Чонгкук. Приятно ми е. - Джин протегне ръката си към момчето и той се здрависа с него. - Е, аз слизам при Кук, за да му помогна с яденето.

– Добре. Питай го дали може да останеш днес при нас, ако искаш разбира се. - каза На и се усмихна.

– Веднага! - отвърна набързо той и хукна надолу, оставяйки двамата хибрида сами.

А Б

Със сигурност ще има грешки ама мързела ми да проверя е много голям

Сега... смятам да правя драма и искам да питам дали искате?

Да ✔ |или| Не❌