♡I want U♡ - завършена

53

Ето че ноща бе минала. Найонг така и не излезе от стаята в която бе заключена. И защо ли... През времето прекарано там, тя си мислеше единствено и само за Чонгкук. Сети за деня в който я взе и как тя се държеше студено в началото, после как я заведе на някой красиви места когато бяха с Техьонг, спомни си за първата им целувка от което се почувства добре за момент, но спомена за раздялата им отново развали всичко. Сега така съжаляваше за стореното, искаше да върне всичко назад, но уви не можеше.

След известно време Юнги отиде пред стаята, отвори вратата и огледа помещението, спирайки погледа си на На.

– Искаш ли нещо за ядене?

Тя нищо не каза. Само се обърна към стената, така че да не вижда белия хибрид. Той от своя страна изцъка леко и затвори отново вратата.

Остана сама. На започна да се оглежда за изход. Помисли си, че ако отвори прозореца, ще може да скочи и да се махне, но къщата бе на два етажа и нямаше как да скочи от втория етаж. За щастие Юнги лесно се манипулира, затова момичето знаеше каков да прави, проблема бе че не знаеше кога ще стане това.

•~•°~°

Чон стоеше в хола в къщата на семейство Ким. Намджун и Сокджин доста се притесняваха за приятеля си, затова му казаха да ги посещава по няколко пъти на ден, за да се уверят че не прави глупости.

– Някой гладен ли е? – запита весело Джин.

– Аз! – извика Намджун и вдигна ръка във въздуха. – Куки, ти?

– М? Ами може, благодаря. – усмихна се той и отново погледна на някъде.

– Спри да мислиш за нея и къде е, а малко помисли за себе си. Виж колко си отслабнал. – каза Джун и седна до него.

– Не мога. – Кук поклати глава и вдигна рамене. – Бавно ми се изчерпват идеите, къде може да е.

Ким въздъхна леко и го потупа по гърба. Поклати глава и се изправи, като отиде в кухнята и помогна на Джин с пренасянето на яденето.

След като всичко бе сложено на масата, всички седнаха и започнаха да се хранят в тишина, но единственото нещо което се чуваше, бе работещия телевизор.

– А, новините! – възкликна Джин и се заслуша. – Това не е ли Техьонг?

Чонгкук при чутото вдигна глава и бързо усили звука на електронното устройство, а всички като по навик наостриха уши и внимателно се загледаха.