After years {VHope}

🔟

Долу се вдигаше врява, която просто подлудяваше Хосок. Искаше да спи , а такова намерение явно нямаха хората долу. Накрая му писна , стана и тръгна надолу да види какво става. Какво толкова важно му прекъсва съня забога? 

На масата бяха седнали почти всички и се спореха за нещо. Е по-точно Джин и Юнги , незнайно защо се караха. Ама чернокосото просто отиде до тях и ги помоли да бъдат по-тихи и реши да се завърне обратно към процеса спане.

Техьонг бе твърдо решен , че ще разреши един от проблемите си. Поне така го бе съветвал Джимин сутринта. Естествено по—лесния и по—малко животозастрашаващ  - отношенията с Хосок. А като съзря фигурата му идваща насам , очите на Те светнаха. След всичкото това чакане бе най—сетне събуден. Омръзна му да седи и да слуша бебешки заяждания и се качи горе.

В стаята завари една много сладка гледка. Съквартирантът му , сгушил се във възглавница , гледащ някаква анимация. Присъствието на Те не остана незабелязано , затова Хоби побърза да спре детското - " Кръстници вълшебници". Тези феички му бяха любимите , но това е неговата малка тайна от всички.

- Здравей , виждам , че си станал? - това прозвуча повече като въпрос от устата на сивокосото.

- Правилно виждаш. - сдържано и студено му отговори по-големият.

- От известно време насам искам да поговорим и мисля , че настъпи кога да те помоля да ми отделиш няколко минутки.

Чернокосото се притесни леко. Не знаеше за какво ще говорят , но така накъдето отиват нещата не му харесваше особено. Все пак реши да разбере какво го мъчи другия.

- Добре. Имаш вниманието ми Техьонг , слушам те.

- Преди 2 години ти се отдалечи от всички. Точно след наш скандал. Какво стана? Какво се случи с теб? Ако не си забелязал има огромна промяна във външния ти вид , в характера ти.. Но не  клони към доброто. Искам отговори , искам да знам какво сторих , че да се отдръпнеш така рязко..

Настъпи тишина.Картите вече бяха на масата.  В главата на другото момче изплуваха много спомени и какви ли не мисли от рода на " О , я стига ти си виновен за това, което съм,  и състоянието ми!" , но реши да го запази за себе си.

- Сега аз те слушам. - добави за последно Те.

- Няма да ти обяснявам тези неща все още. А и ти казах сам да намериш отговорите. Просто иска малко мислене. Информацията , с която си се сдобил и знаеш ти е предостатъчна , за да разгадаеш въпросите си. Не мисли , че ще ти кажа ей така какво съм изживял. Ако беше толкова лесно , това , което живеем нямаше да се нарича живот. - понечи да става след казаното , но някои го сграбчи за ръката.