Майчина любов

929 93 1
                                    

Г. Т. Вики
... Това...това е онзи човек...., който ми направи проклятието...
-Миа, да тръгваме- взех някаква книга и тръгнахме. Отидохме до стаята ни. Тъкмо щях да почна да чета, за да се успокоя и се почука на вратата. Бях много изплашена. Ами...ако беше той? Ако направи нещо на Миа? Миа отиде и отвори. За моя радост там бяха момчетата, толкова ми липсваха. Чакай КАКяВО?!
-МОМЧЕТА- станах и ги гушнах. Те...те изчезнаха... Около мен се чуваха звуци... Някой шепнеше "пази се"...
И се събудих. Слава Богу било е сън. Погледнах си ръката. Знака беше там. Май събудих Миа.
- Какво има Вики?
-Кошмар...спокойно. Беше свързано с проклятието.
-Утре трябва да кажеш на родителите си.
-Да ще трябва. -говорехме си известно време и пак заспахме. Беше 17часа и реших вече да ставам. Отидох при родителите си.
-Здравей Слънчо- каза мама
- Ъм здрасти...
-Какво има миличка? - аз ѝ разказах всичко. За сънищата, за проклятието, за Хоби и момчетата. Тя ме гушна.
- Проклятието ще го оправим. За това момче... струва ми се добро. Аз нямам нищо против. Ти и той не сте виновни за проклятието, което е свързано с него. Баща ти няма да го удобри, но е важно да слушаш сърцето си. - за първи път усещам майчина обич. Искам да я чувствам винаги.
-Благодаря ти...мамо...за всичко, но проклятието как ще го махнем??
-Има едно място нещо като храм в, което бродят добри духове. Там могат да влизат много малко чудовища и хора. В мястото вече няма никой, за да не ядосваме духовете. Аз мога да ходя там. Ако искаш ще те заведа?
-Добре...

BTS:Vampire diaries pt. 1Waar verhalen tot leven komen. Ontdek het nu