Гледна точка на Чонгук:
Станах в 6: 30 без аларма, направо се учудих от себе си. Веднага станах бодър и от починал и след това се запътих към банята. Измих се и слязох долу, за да направя закуска сложих палачинките да се пекат и писах на Тае въпреки че беше много рано.
Чат:
Cookie🍪:
Добро утро Тае.
Искаш ли да отидем на кино. На новият филм "Анабел 2"Както и смятах той не ми отговори, защото беше много рано, а и е събота. След 5 минути бях направил почти всички палачинки, когато телефона ми изпиука.
Чат:
6: 35 часа
Tata❤:
Да но може ли и Юнги да дойде с нас моля 🙁Cookie🍪:
Пфф... да естествено.Tata❤:
Благодаря ти Кук. Ам.. към колко часа?Cookie🍪:
Към 20:00 става ли?Tata❤:
Да! Перфектно. До скоро.Cookie🍪:
До скоро Те.Когато се отделих от телефона видях, че кухнята е в пламъци и бързо взех пожарогасителя. Започнах да гася огъня, когато Джимин влезе. Тъкмо бях приключил и той ме попита ядосано.
- Кук какво става тук?
- А-ам-м т-такова. - запецнах аз.
- Кук какво такиво? - каза той
- Добре, правех палачинки докато си писах с Тае и, когато се отделих от телефона видях кухнята в пламъци. - казах аз искайки да потъна в земята, защото къщата не беше моя, че да я паля.
- Извинявай. - казах последно аз, докато Джимин бавно се приближаваше към мен и накрая ме прегърна и каза:
- Кук знай, че няма да ти се разсърдя за нищо и да подпалиш цялата къща, пак няма да ти се разсърдя.
При тези негови думи и аз отвърнах на прегръдката.
-Благодаря хьонг. - казах аз.
След броени секунди Тае и Юнги влязоха през вратата и ни погледнаха странно, а ние бързо се отделихме.
- Вие да не сте? - каза Юнги
- Не - казах ядосано аз прекъсвайки го.
- Добре де само питам. - вдигна ръце Юнги, като че е невинен и после седна на дивана.
- Тае защо сте тук едва 7 сутринта е? - попитах го аз.
- Реших, че има още много време до 20:00 часа и решихме да ви попитаме, дали искате да излезем да хапнем нещо. - каза той.
- И идеята беше на Юнги. - добави бързо той.
- Да. - каза Юнги поглеждайки към Джимин с надежда в очите да каже
"