[𝐋𝐨𝐬𝐭 𝐢𝐧 𝐥𝐨𝐯𝐞]

14 глава

Гледната точка на Джимин:
Седях пред стаята на Куки и гледах през малкото прозорче на вратата и видях как Те и Куки се целуват. Странното беше че не ме заболя от гледката явно вече съм преживял Куки и дано да е така. Искам да е щастлив с Те. Реших да ги оставя и да не ги прекъсвам. Тръгнах да се прибирам но се блъснах в някой. Вдигнах глава и видях Юнги . Още му се сърдих заради целувката за това просто реших да го подмина. Тръгнах да го заобикалям но той ме хвана за китката и каза:
-Не ми се сърди, моля.-аз стоях и го гледах право в очите с лека злоба.
-Съжалявам -каза той и сведе глава. Реших да му простя защото той рядко се извиняваше. Пуснах ръката му и го прегърнах с думите :
- не аз се извинявам избях като глупак Няма проблем.
-Благодаря ти Чими. Искаш ли да се поразходим.-попита той .
-Да защо не.
Тръгнахме към парка . Вече бяхме там и седнахме на една пейка видях ,че има будка за сладолед хванах Юнги за ръката и почнах да тичам към будката .
-Какво ти стана Чим.-попита Юнги тичайки след мен.
-Искам сладолед.-вече бяхме стигнали пред сладолед и очите ми шареха из всички вкусове .
-Какво искаш Чим.-попита Юнги
-Ягода и дъвка,моля -казах
-За мен мента, -каза Юнги. Човека ни подаде избраните от нас вкусове. Юнги плати и отново се запътихме към пейката. Седяхме и ядяхме сладолед докато пред нас не се появи един човек с червена коса и кафеви очи.
-Юнги това ти ли си?-попита момчето и погледна към Юнги. Юнги вдигна глава и като видя човека пред себе си замръзна.
-Хосок ти какво правиш тук -попита Юнги малко притеснен.
-Преместих се в Сеул и реших да разгледам града.
-Аха -каза Юнги. Стояхме в пълна тишина докато Юнги не я развали :
-Чими нека да се прибираме.-кимнах в съгласие и станах от пейката. Юнги последва примера ми и тръгна след мен ,но преди да застане до мен момчето го хвана за ръката и каза :
-Нека днес да излезем.
-Не благодаря.-каза Юнги и веднага се отскубна от хватката на червенокосият.
-Кой беше този........

Надяваме се главата да ви хареса 😘