Sweet girl

Глава дванадесета

Сам

В петък вечерта Ноел ми звънна, за да ме предупреди, че на сутринта нямаше да може да ме събуди.

- На парти ли си? - попитах първото, което ми хрумна.

Защо иначе нямаше да успее да стане в пет сутринта както всеки друг ден?

- Не, Сам, просто съм у Мак. Тази вечер ще си правим купон с преспиване и няма начин утре сутринта да стана толкова рано, предвид че нямам лекции. Нали не се сърдиш?

- Какво? - постарах се да прозвуча сякаш намирах въпроса й за абсурден - Разбира се, че не. Забавлявайте се!

- Мерси, Сам. Лека нощ.

Всъщност от толкова отдавна бях привикнал да ме буди тя, че на сутринта бях едва ли не болен. Работата не беше там, че трябваше да стана от леглото и сам да си приготвя кафето, не. Липсваха ми нежното докосване и тихото "Добро утро, Сам", с които ме събуждаше; липсваха ми усмивката й и компанията й в ранните часове.

Самотата ме обземаше и превръщаше в непознат за мен човек. Разболявах се от мисълта, че не можех да протегна ръка и да я прегърна. В същото време обаче знаех, че бях придобил известна зависимост от нея. Преди да се появи в живота ми, такива неща не ми се искаха, не се надявах толкова силно, че щом отворя очи, ще видя някого, и определено не се чувствах самотен.

Вярвах, че си бях самодостатъчен, че не ми трябваше момиче. Сега разбирах колко бях грешал.

Защото има неща, които можеш да вземеш само от другите. И, разбира се, само ако те ти позволят.

След като сутринта ми не мина по желания начин и аз свърших с домашните два-три часа след дванадесет на обяд, реших да се обадя на момчетата, за да излезем. Не знаех дали Фил и Джейкъб са будни, затова набрах номера на Кайл.

- Ало? - звучеше сънен.

- Здрасти, Кайл, аз съм. Искаш ли да излезем?

- Да, става - почти можех да видя как свива рамене от другата страна на линията.

- Случайно да знаеш дали Фил и Джейкъб имат някакви планове да излязат от леглото?

- Не, човече. Сутринта се опитах да вляза при тях, за да си взема записките, но ме замериха с чифт боксерки. А още нямаше пет часа, защото нито бяха светнали лампите, нито беше изгряло слънцето.