Sweet girl

Глава двадесет и четвърта

Сам

Сбогувахме се с момчетата и Мак в рамките на петнадесет минути. Ние бързахме за летището, те - за коледния купон в къщата на братството, на който щяха да ходят, и затова си разменихме подаръците с по едно набързо казано "чао и до другата година". Само Джейкъб удължи малко разговора ни, щом ме прегърна.

-   Дано на трети януари, когато се видим отново, вече да си й предложил, глупако.

Отдръпнах се от него и го погледнах, смръщвайки се. Какво му ставаше?

-    Ъ? - попитах тъпо, хванат напълно неподготвен.

Той отвори уста, за да каже още нещо, но Ноел се появи отнякъде и ме хвана за ръкава на якето, дърпайки ме към вратата, пред която ни чакаха куфарите ни. Останалите ни махнаха от дивана на Кайл и ние излязохме от апартамента му, затваряйки вратата след себе си.

-  Със сигурност ще ми липсват - Ноел поклати глава, усмихната до уши. - Такива са идиоти да не се приберат при семействата си и да прекарат празниците с тях, а вместо това да се чудят на кой купон да се напият.

Свих рамене, все още обмисляйки думите на Джейкъб.

-    Всеки има различна идея под думата "ваканция".

-     Прав си.

Когато излязохме от сградата, таксито още ни чакаше отпред. Шофьорът ни помогна да качим куфарите си в багажника, а след това самите ние се качихме в колата. Вътре беше топло (а посред зима, когато единствената ти цел е да стигнеш от точка А до точка Б, това си беше лукс и половина за нас) и миришеше на коледни сладки (или аз просто бях гладен).

-     Накъде? - мъжът попита, поглеждайки ни в огледалото за задно виждане.

-     Летището - Ноел изчурулика, стряскайки го с ентусиазма си.

Най-добрата ми приятелка принципно беше презаредена с позитивна енергия, но покрай празниците се превръщаше в малка фея, която обикаляше наоколо с грациоцна походка и раздаваше усмивки наляво и надясно.

Шофьорът кимна и увеличи звука на радиото, по което бяха пуснали една от коледните хитови песни (нали все пак беше Коледа).

Прекарахме пътя до летището в мълчание, а след като спряхме пред него, платихме на шофьора и слязохме. Навън установихме, че вятърът и снежната виелицата се бяха засилили.