Sweet girl

Глава двадесет и девета

Ноел

Кайл ме чакаше с колата си пред общежитията точно в седем и половина вечерта. Видях го през прозореца на дневната, докато се опитвах да приведа косата си в нормален вид. За първи път в живота си имах среща, а не отивах просто да се натискам на задната седалка като в гимназията, и закъснявах.

Мак ме беше попитала дали искам да ми помогне с приготвянето, но аз отказах. Исках да остана сама за малко и да помисля, да се взема в ръце.

Звукът от клаксона отново се разнесе из улицата и аз грабнах палтото и чантата си, обух се набързо и изхвърчах през вратата. Едва не се пребих по стълбището, на когато най-после стигнах до колата, Кайл вече ми беше отворил вратата. Благодарих му и влязох вътре, а той затвори след мен и седна на мястото на шофьора.

- Изглеждаш великолепно - усмихна ми се.

Стомахът ми се сви. През последните няколко часа бях толкова изгубена в домашните и приготовленията за вечерята, че не мислех толкова за Сам. Сега обаче болката и чувството ми за вина се завърнаха със силата на ударна вълна.

Запитах се какво ли правеше точно в този момент, дали беше с Челси? Беше ли забелязал липсата ми в леглото му сутринта, дали се беше успал? Дали кафето му му беше горчало, защото не го бях приготвила аз?

Какво ли щеше да си помисли, ако знаеше, че отивах на среща с най-добрия му приятел? Щеше ли да изпита поне малко ревност в сравнение с това, което изпитах аз онзи ден?

- Ти също, Кайл - насилих се да се усмихна.

Какво правех? Защо продължавах да го залъгвам? Защо седях в скъпата му кола, чакайки да ме отведе в скъпия ресторант, само за да получа малко от скъпото му внимание? Какво си мислех, че ще постигна?

- Ела насам.

Подчиних се на мига, вярвайки му безрезервно. Бях готова да му позволя да направи всичко, което поискаше, ако с това успееше да ме накара да забравя Сам.

Той положи дланта си на задната част на врата ми и ме придърпа към себе си за целувка. Устните му имаха вкус на тютюн, но не това беше важно, а начинът, по който се движеха срещу моите.

- Готова ли си? - попита ме, след като се отдръпнахме един от друг, и запали двигателя.

Кимнах и се отпуснах на седалката си, кръстосвайки крака. Виолетовата ми рокля се понадигна и разкри малка част от бедрата ми. Той забеляза това и пресегна свободната си ръка към тях, но аз го ударих леко по дланта, преди да беше успял да я сложи между тях.