Cruel Love | Boyxboy

10

- Казах ти, че няма да ти допадне. - засмя се Дойонг щом се среща с Джехьон при изхода.

- Не разбирам смисъла от това.

- Помагаш на някой, това е смисъла.

Джехьон се намръщи, не му беше особено приятно, че прекара следобеда си вършейки обществено полезен труд.

- Защо ми е да помагам на хора, които не могат да направят същото в замяна? - Джехьон отключи колата.

- Защо трябва да правиш нещо само ако ще имаш изгода? - Дойонг попита докато се качваше.

- Иначе ще е загуба на време.

- Не се ли чувстваш добре като знаеш, че си направил добро.

Джехьон седна на шофьорското място. Хвана кормилото докато се правеше, че мисли осърдно над въпроса.

- Не.

- Ужасен си. - Дойонг направи отвратена физиономия и извърна глава настрани поглеждайки през прозореца.

Джехьон забеляза, промяната в настроението на чернокосия и прехапа долната си устна, осъзнавайки че бе прецакал нещата. На идване с Дойонг разговаряха нормално, той се отпусна малко повече и дори бяха започнали да се шегуват. Денят бе преминал доста добре, като се изключи, че вършеха обществено полезен труд и си губеше времето, но определено се сближаваше с Дойонг.

Джехьон подкара колата. Мислеше какво да направи, за да замаскира глупостите, които беше казал. Какво изобщо си мислеше? Естествено, че Дойонг щеше да реагира така, все пак той правеше това доброволно, очевидно му харесваше да помага. Сега, какво трябваше да направи.

Мълчанието в колата побъркваше Джехьон. Той предпочиташе да бъде както по рано днес, предпочиташе да слуша смехът на Дойонг отколкото глупавата музика, която в момента вървеше по радиото. Трябваше да измисли нещо и то бързо.

- Дойонг, - започна той - съжалявам, че казах всичко това. Не го мислех.

- Да, разбира се. - Дойонг се изсмя сухо, продължавайки да гледа през прозореца. - Не очаквах, че ще разбереш, не знам защо ...

Чернокосия замълча, предпочитайки да запази мислите за себе си.

- Аз съм глупак. - промърмори Джехьон, и направи престорен натъжен поглед, добави тиха въздишка, за да изглежда по убедителен.