Part16 "puppy"

449 23 3
                                    

Вратата се отвори. Влязоха Вале и Майкъл,след тях и Канделария.
-Хей!-направиха си поздрава.-Как върви?попита Майкъл
-За сега добре. Не мрънка много. То това е най-важното.-засмя се
-Много смешно!-казах и оставих гирите на земята. Отпих няколко глътки от водата. Канделария отиде при Руджеро и го целуна. Валентина дойде при мен.
-И как върви?
-Добре...? Мисля.
-А Алекс?
-После ще ти разкажа.-казах и вратата се отвори пак. Влезе един мъж на около 40-50г. Висок около 1,80.
-Здравейте!-поздрави ни той
-Здравей!-поздравихме го.
-Значи това са те?-кимнаха
-Валентина и Карол.-представи ни Майкъл-Валентина е на 18,а Карол на 16.
-Малка е.-казва той за мен
-Хайде де! По-малка съм само с 2г.
-Виж...
-Карол.
-Виж,Карол тука няма място за слаби психически и физически момичета. Това се отнася и за теб.-посочи Валентина-Давам ви 2 месеца...-пръкъсна го Руджеро.
-Няма как да се подготвят само за 2месеца.
-Не ме интересува! Колко време вече Хорхе е там??? 6,7 месеца,нали? Видяхте какво сториха на Алекс,а на Хорхе какво са сторили може ли да си представите?
След месец и половина
-Мамка му,остават ти 15 дена,а теб те е страх да боравиш с пистолет.-скара ми се Руджеро,седнах на стола. Той дойде до мен и клекна,хвана ръцете ми.-Виж знам,че ти е трудно и извинявай,че ти се скарах,но нямаш никакво време. Теб те е страх да стреляш към роботи,а не ми се говори за онези горили. Много задобря,но без това Браян няма да те приеме.-не казах нищо- Хайде,пробвай отново.-подаде ми ръка зада стана,поех я и взех пистолета. Застанах пред мишената-Затвори си очите,принцесо!-прошепна ми,правех това,което ми казва. Усетих как си обвива ръката около корема ми. Изтръпнах,но след това му се облегнах-Поеми си въздух,отвори си очите и стреляй. Без да се страхуваш.-кимнах,направих това,което ми каза и стрелях. Чухме как някой пляска с ръце зад нас. Веднага се отдръпнахме.
-Браво,браво принцесо!-преглътнах тежко,защото гласа му ми беше познат. Това беше Алекс.-Оцели го там където трябва.-обърнахме се
-Виж,Алекс не е това ,което изглежда.- засмя се сухо.
- Момичето,което стои пред мен не е моята Карол,която познавах. Дойдох да ти се извиня,но сега разбрах,че щях да го направя за напразно. Желая ви "много щастие".
-А момчето,което стои пред мен не е Алекс,в който се бях влюбила.
-Защото не съм! Виждаш ли тялото ми? Лицето ми?
-Не говоря за това! Не ме интересува как изглеждаш. Характера ти се промени,много. Превърна се от мил,грижовен в безсърдечен,лош човек.-в стаята влезе Канделария.
-Не вярвай много,много на гаджето си,защото ти изневерява. Бившето ми гадже се целува много добре.-каза на Канделария и излезе. Тя погедна объркана Руджеро.
-Какво искаше да каже той?
-Не го слушай! Говори глупости.-казах
-Руджеро за какво говореше Алекс?-беше ядосана
-Видя ни с Карол когато бяхме много близо един до друг.
-Остави ни сами!-кимнах. Взех си нещата и излязох от подземието. Вече се беше стъмнило.
-Свършихте ли?-попита Браян,който идваше,кимнах и закрачих напред. Извадих телефона си и звъннах на Валентина. Не вдигна затова ѝ оставих гласово съобщение.
-"Когато го видиш ми се обади!"- пред мен мина ранено бездомно кученце. Приближих се към него. То започна да трепери.
-Не се бой,няма да те нараня.-Лапичката му беше наранена. Извадих закуската и му го дадох. Започнах да го галя. То веднага го изяде. Взех го и с бързи крачки отидох до най-близкия ветеринар.
След 20минутно търсене,намерих. Добре,че има такава клиника,която работи 24часа. Влязох вътре и на стола до бюрото седеше възрастна жена. С къдрава бяла коса и със зелени очи.
-Добър ден!-казах ,а тя се стресна. Веднага щом забеляза кучето дойде при мен
-Какво му стана?-попита тя,взимайки го от мен.
-Не знам! Намерих го на улицата и го доведох тук.
-Много мило от твоя страна. Благодаря,че го донесе. След,като се оправи ще го пратя в приют.
-Благодаря ви,много!-казах и излязох от сградата. Ако се замисля сега се чувствам,като бездомно,ранено кученце. Бездомна,защото останах сама в тъмнината. Ранена,заради случилото се преди половин час. Усещах как телефона ми вибрира в джоба ми. Надявам се да е Валентина. Взех го и на екрана се изписа името на Руджеро. Затворих.
Разхождах се безцелно. Телефона ми не спираше да звъни. Седнах на една пейка. Нямаше никой. Кого очакваш да има Карол,та часа е 23:00.
-Слава богу!-чух гласа на Руджеро зад мен. Как ме откри? Дойде до мен.- Ще ме побъркаш някой ден,принцесо.-засмя се
-Как ме намери?
-Търсех те навсякъде.
-Руджеро,кажи ми истината!
-Сложих ти GPS на телефона.
-Защо,подяволите?
-Защото ме е грижа за теб!-имаше неловка тишина
-Какво стана с Канделария?
-Скарахме се и накрая решихме да си дадем време.
-Извинявай,че заради мен стана всичко.-имаше мъртвешка тишина-Сигурно родителите ти се притесняват за нас.
-Хайде да тръгваме!-каза и ми подаде ръката си. Поех я и станах. Закрачихме напред,качихме се на мотора и потеглихме.
Влязохме вътре. На дивана седяха уплашени родителите на Матео.
-За бога,къде бяхте?-попита баща му
-В един бар.-отговори Руджеро.
-Можехте поне да ни се обадите.-каза ядосана майка му.
-Аз си бях забравил телефона вкъщи,а Карол нямаше батерия.-глей го. Как ги лъже толко лесно?
-Добре,но друг път да не се повтори.-кимнахме и се качихме по стаите ни. Оставих си нещата и тъкмо щях да си сваля тениската,но Руджеро влезе.
-Колко пъти ще ти казвам да чукаш шибаната врата преди да влезеш?-попитах
-Къде е Стив?-ударих си челото.
-Руджеро от една седмица го повтаряше,че днес ще ходят на лагер за 1 месец.
-А да! Вярно! Забравил съм.-засмях се. Погледна ме по онзи странен начин,а този поглед никога не ми харесваше. Преместих си погледана на друго място,защото ми стана неудобно. След това усетих устните му върху моите и допира на студената стена...

Здравейте! Как сте? Новата глава вече е тук. Очаквам мненията ви,защото те са много важни за мен. 👇👇Дано ви хареса! Извинявам се,че го качвам в този час,но днес бях малко заета и не можах да я довърша и дъа. 😶Извинявам се,ако има правописни, пунктуационни грешки,защото ми се спи и ме мързи да проверявам. 😑Лека вечер! ❤️💙

Mi vidaWhere stories live. Discover now