Part21"What about me"

410 26 5
                                    

-Пусни ме!-Какво? Тя да не би току-що да каза да я пусна?
-Моля?-тя се засмя сухо
-Вече няма да ти се вържа на игричките,Паскуарели.-Какво?
-За какви игрички говориш?
-Игричките,които си играеш с мен откакто съм тук.
-За бога,Карол! Не си играя никакви игри с теб!-въздишка напусна устата ми-Страх те е да приемеш реалноста нали? Ти също имаш някакви чувства към мен,но се страхуваш да ги признаеш,защото си си изградила защитна стена и се правиш на недостъпна кучка.-последното не трябваше да го казвам. Тя отново се засмя
-Май ти не можеш да приемеш реалноста,защото "недостъпната кучка" те отряза. Май имаше големи надежди,че щях да ти се нахвърля на врата след това признание, нали?
-Аз...аз мислех,че и ти...
-Не! И аз си мислех така,но е било някакво объркване от моя страна,а сега ме пусни да си ходя.-аз се отдръпнах,а тя излезе от стаята. Изръмжах и ударих плота. Извадих си телефона и набрах Агус.

-Здравей,приятел! Как си?
-Да излезем след 30минути?-да казах,че няма да излизам никъде,но не искам да стоя вкъщи след това с Карол
-Добре! Ти добре ли си?
-Да,да!-казах и му затворих

Изпих си хапчето и излязох от кухнята. Качих се в моята стая. Облякох си горнището,взех си ключовете и цигарите. Излязох от къщата и се качих на мотора. Запалих и потеглих.

Гледна точка на Карол

Чух как той изръмжа след мен. Исках да му кажа какво чувствам и аз,но исках и той да изпита същите неща,които и аз изпитах. Нямаше да му дам толкова лесно. Ще го измъчвам. Влязох в стаята си. Взех си цигарите и излязох на терасата. Запалих и дръпнах веднъж от нея. Успокояваше ме толкова много. Седнах на стола. Видях го как излиза от къщата и отива в гаража. Извади си мотора,запали и потегли. Къде ли отива? Сигурно при Канделария. Изпуших цигарата и я хвърлих през терасата.

Гледна точка на Руджеро

-Сериозно ли те отряза?-попита учудено Агус,а аз кимнах. Реших да му разкажа всичко.-А кога щеше да ми кажеш за онези неща?-говореше за целувките. Повдигнах ремене.-Виж брат,тя те харесва,но ако сега ти се нахвърли ще смачка гордоста си,защото ти си я отхвърлил първи и тя сега иска да ти го върне.
-Дори не съм знаел,че ще го приеме по този начин. Просто исках тя да не притеснява за това ,когато е около мен.
-Когато кажеш на едно момиче да забрави за всичко, какво очакваш да те разбере по друг начин ли?-попита изнервен Агус-Дай ѝ малко лично пространство и след време всичко ще се оправи.
-След време? Колко? Няколко ден?Седмици? Месец?
-Аз откъде мога да знам кога ще ѝ мине яда към теб.
-Чакай ти не ходеше ли с най-добрата ѝ приятелка?
-Още не ходим. Флиртуваме по нета.-засмя се-Какво искаш да кажеш?
-Тя може да поговори с нея за това?
-Каролина каза,че не са в добри отношение ,но ще ѝ кажа.-кимнах,имаше мъртвешка тишина реших да я наруша
-Е как върви с нея. Каролин...?
-Каролина-поправи ме той-Добре мисля,че върви добре.
-Говорите ли си?-кимна
-Карате я бавно,а?-засмях се-И на какъв етап сте? Френд зона или минахте това?
-Минахме. Тя каза,че може следващата седмица да дойде тук с родителите си,защото са имали някаква работа тук.
-Организирай нещо за тогава. Да я изненадаш!
-Ще ми помогнеш!-заповяда ми той,а аз се засмях
-Да,да!-казах

                Гледна точка на Карол

Мина една седмица откакто стана онзи разговор с Руджеро. Стив се върна от екскурзията и забеляза,че с Руджеро не се разбираме. Родителите му също забелязаха. Вероника постоянно ме питаше дали всичко е наред между нас. След ден щях да започна да ходя на уроци за пропуснатите две години в училище,а училището започваше след месец.
Сега съм в парка и чакам Валентина да дойде,за да ми разкаже какво се е случило при последната мисия,на коята са били всички освен мен. Видях я как идва с бързи крачки към мен и държеше две кутии пълни с понички.
-Заповядай!-каза тя когато седна до мен на пейкта.
-Затова ли закъсня?-попитах
-Естествено,че да.-засмяхме се
-Е,разказвай!-исках да разбера какво се е случило
-Всичко приключи...-прекъснах я
-Как така всичко приключи? Значи намерихте Хорхе?
-Не!
-Какво стана тогава?-бях объркана
-По време на мисията Руджеро и Канделария се скараха и те ни забелязаха. Бяхме хванали един от мъжете,за да измъкнем информация от него. Те започнаха да се карат, беше свързано с теб...-прекъснах я
-Какво за мен?-защо трябваше да съм част от техния разговор?
-Не знам! Само чух да ти казват името няколко пъти.-кимнах-Горилите ни забелязаха и тогава постреляха Руджеро...-сърцето ми започна да бие по-силно от притеснение
-Какво? Той добре ли е? Къде е той сега? Значи за това не се прибра снощи.-залях я с въпроси ,на които очаквах отговор.
-Да,добре е! В къщата на Брайън е. Не искаше да се прибира ,за да не разберат родителите му.-кимнах-А ти защо се притесни толкова много?-сръчка ме с лакътя си-Нали искаше да му отмъстиш? Така изобщо не му отмъщаваш.
-Валентина!-обърнах се към нея и седнах върху единия си крак-Виж не е лесно да пренебрегна това което изпитвам към него. Опитвам се,но когато не е около мен се предавам.-започнах да ръкомахам като откачалка.
-Добре,че го правиш само пред мен.
-Да!-засмяхме се-После каквво стана?
-Брайън се ядоса и каза,че не иска да работи с лигльовци като нас. Попитахме какво ще стане с Хорхе и той отговори,че ще каже всичко на полицията...-прекъснах я отновов
-Но така ще арестуват и него.
-Да и ние това казахме,но той каза,че не го интересува. След това ни каза да се махаме и да не споменаваме на никой за това,което е станало.-никоя от двете ни не каза нищо,а започна да си яде поничките.-Искаш да го видиш,нали?-продума тя,а аз се задавих и след това кимнах-Значи отиваме при Брайън.
-Така изобщо не ми помагаш.-имитирах я
-Ще кажем,че аз съм искала да го видя.
-Много "умно",Вал!-направих въздушни кавички.
-О,я млъквай,ако имаш по-добра идея казвай!-бутна ме с едната си ръка.
-Ще ми падната поничките.

Здравейте! Как сте? Как е времето? При нас сутринта е топло,а вечерта кучи студ. 
Новата глава харесва ли ви? Очаквам мненията ви в коментарите. Надявам се да ви е било интересно. Лек ден! ❤️

Mi vidaМесто, где живут истории. Откройте их для себя