Споделени тайни и
обещания омайни,
преследват ме където и да ида.
Виждам те във всяка морска мида,
във всеки удар на вълната,
във пукнатините на скалата.
Нощем наблюдавам аз луната,
денем рея се в небесата
и се питам денонощно,
как си, помниш ли ме още.
Сещаш ли се как се смяхме,
докато във водата си играхме?
Как се гонехме по плажа,
как заключихме се във гаража?
Как говорихме си тайно,
как ми пееше омайно?
Как „готвихме” яйца,
ох, бяхме типичните деца!
Но пораснахме и свърши-
тръгна си безследно.
Мисля, че последно
видях те как завърши.
Беше толкова висок!
Нямаше го грозният жабок,
беше станал принц.
Но аз не съм принцеса.
Помежду ни спусна се завеса.
И няма я магическата пръчка,
нито каретата сияйна,
не изгубих пантофката си от стъкло,
не усетих грахово зърно,
не пожелах си нищо на звезда,
няма да се сбъдне моята мечта.
А ти си някъде далече.
И не ще се боря вече.
Голяма съм и силна.
Край на приказката дивна.
YOU ARE READING
Сбъднати желания /стихосбирка/
Poetry„За звездите, които ни слушат и мечтите, които се сбъдват" ✒ Мъничка звезда, грейнала в нощта, чуй ме ти сега, умолявам от душа. Желание едничко, сбъдни ми ти самичко. О, чуй ти моят зов и дари ме с любов. Прати ми нещо лудо! Нуждая се от чудо... ...
