The Game / Играта

Началото.

- Намджун .. до кога мислиш да останеш? Гостито е 2 дена, след това вече си част от този дом и трябва да вършиш работа! - Техюнг бе застанал над момчето, излегнало се на дивана и гледащо телевизия.

- Още няколко дена.. - Джун се обърна към по- малкия. - Знаеш, че съм сърдит на брат си, а докато не събера парите, които му дължа, няма да се прибера. - почесваше се небрежно Намджун по корема, говорейки на Те.

- Джин всеки ден ми звъни и пита за теб .. Притеснява се къде си, и дали си добре.. Защо не му се обадиш.. Знаеш, че има пари и не ти иска парите изобщо. Той много съжалява .. А и те мързи да работиш ..

- Въпрос на чест е. А той ме обиди! - Намджун се изправи от дивана и направи място за Техюнг да седне, като той си взе телефона и започна да ровичка в него - А и намерих нещо много интересно. Те- Те, нали знаеш колко съм добър в игрите? Особено в хорър игрите? - малкия кимна с глава.

- Но за това никой няма да ти плати нито стотинка. Щях да съм милионер иначе вече..- Джун поклати глава.

- Млади ми приятелю, не е така. Виж сега. Маузи Корпурейшън търсят хора за да пробват най - новата им хорър игра. Щяла да бъде най- ужасяващата игра на векът, защото щяла да те изпрявя срещу твоите собствени страхове.

Намджун подаде телефона си на Техюнг, който четеше начумерено всичко в дадената обява. След няколко секунди той остави телефона на масата и заговори леко нацупено.

- Тези са измамници. Защо ще плащат такива луди пари за да им тестваш игра. И то, какво? Да останеш сам в една къща? Нищо няма да ти платят, колкото да те заколят и да ти продадат органите.. Ти изобщо провери ли дали са съществуваща компания?

При чутите думи Намджун се засмя надменно като един интелектуалец и прегърна през рамо приятеля си.

- Много хора са страхливи от към такива неща, и тези пари са с такава цел, за да им се ревашнират за психиката. Но аз не се плаша от нищо. Така че, по- хубаво от това, на къде?! Аз съм човекът, когото търсят.

Намджун възнамеряваше да продължи да говори гордо, но телефона му звънна. Беше отново брат му, Джин.

Факта, че Джин не знаеше дори къде се намира Намджун, много го притевняваше, но малкия му брат се криеше умело и не искаше да има контакт с брат си. Не и докато не изкара някой друг лев и не му го натрие в лицето на богатия си брат. Щеше да му покаже, че да изкарваш пари не е толкова сложно.

Техюнг стоеше и гледаше звънящият телефон. Накрая той изцъка.

- Вдигни му .. - промърмори той, а Намджун стоеше просто и гледаше. - Представи си .. да не знаеш къде се намира малкият ти брат, след жестока караница. Да не знаеш жив ли е, нахранен ли е, добре ли е.. Гузната съвест го убива!

Техюнг взе телефона от масата и го постави в ръката на Намджун.

- Хайде де... - тихичко рече Те-Те, а Намджун заби поглед в телефона си..

- Не..  - отговори Намджун.

Все пак за първи път защитаваше позицията си пред големияг си брат и искаше наистина да не говори с него, докато не бе изпълнил своята част от плана. Но все пак и Техюнг имаше право..

ОТГОВОРЕТЕ:

Да вдигне на брат си Джин;

Да Не вдига на брат си Джин.