You are my fate | J.Jk | Vampire Story |

3

Седях на паркинга до вана си и слушах музика докато четях книга. Погледнах към Джънгкук, и после отвърнах поглед към книгата. Това момче постоянно ме гледаше.

*неутрал глт*
Докато Хюра си четеше книга. Изведнъж едно от популярните момчета, тръгна с много бърза скорост към паркинга на училището. Беше толкова заледено и толкова бързо че той не можа да спре колата.

*ГЛТ Хюра*
Обърнах се и видях приближаващия се ван. Нямах време да реагирам. Затворих очи и чаках най- ужасното. Като ги отворих видях как Джънгкук спира колата с едната си ръка като прави голямо изкривяване по нея. Погледнах го с лек уплах в очите. А той просто си тръгна. Погледнах отново изкривеното и се зачудих. Какво по дяволите?
Половината училище се изсипа до мен питайки ме добре ли съм.

След като бях вече в болницата, просто за преглед. Татко влезе през вратата с много убезпокоено изражение. Когато видя че съм добре се успокои малко.
-Добре че си добре.-каза той.- а с теб ще поговорим по-късно. Добре ли си?-пита ме пак той.
-Да добре съм.-потвърдих.
-Ти оставаш без книжка.-посочи момчето което за малко да ме убие.
-Ето я и дъщерята на шерифа.-влезе през вратата лекар. Не изглеждаше много стар, даже никак. Приличаше на Джънгкук. Със сигурност това е баща му.
-Е Хюра голямо преживяване.-каза той.- погледни насам.-каза, като започна да размахва пръст пред мен.
-Възможно е да имаш подстревматичен стес или дезориентация, но показателите ти за добри. Няма травма на главата, мисля че си съвсем добре-каза той.
-Щеше да е по-зле ако не беше Джънгкук. Той ме избута.-казах.
-Джънгкук...синът ти.-повтори татко.
-Беше изумително, светкавично бързо стигна до мен, а беше далеч.
-Изглежда си извадила късмет.-каза лекаря и излезе от стаята.

След като и ние излязохме видях Роуз, Господин Джеон и Джънгкук.
-Може ли да поговорим.-казах на Джънгкук.
Той дойде до мен подпирайки се на стената.
-Какво?-пита ме той.
-Как? Как стигна толкова бързо?-питах го гледайки го в очите.
-Бях съвсем близо Хюра.-каза.
-Не, беше при колата си...в другия край на паркинга
-Не е вярно.-продължаваше да отрича.
-Напротив.
-Хюра ти..ударила си си главата, в момента си объркана.-опита се да прикрие той
-Знам какво видях.
-И какво точно видя?-пита ме той.
-Ти спря вана, избута го с ръката си.
-Никой няма да ти повярва..-каза.
-Няма и да го кажа на никой, само искам да знам истината, Джънгкук!-казах вече много по-сериозно.
-Не може ли да ми благодариш и да забравиш?-пита ме той.
-Благодаря..
-Но няма да го забравиш нали?-каза.
-Не...
-Е ще останеш разочарована.-каза и си тръгна.

*вечерта*
Сънувах го...първия път в който сънувах Джънгкук. Беше толкова истинско..все едно беше до мен. Не знам какво ми става...

—————
Тази глава е по-кратка съжалявам. Просто утре съм на училище. И трябва да ставам рано. Чао.