You are my fate | J.Jk | Vampire Story |

5

*На следващия ден на обяд*

Бях в столовата и отидох до приятелите ми.
-Лапуш скъпа!-каза Чан.-Ще идваш ли?
-Какво значи това?-питах.
-Плажа Лапуш в резервата, утре ще сме там.-каза Хоби.
-Има страхотни вълни!-въодушиви се Сана.
-Не сърфирам само в интернет..-каза Чан.
-Успя да се изправиш само веднъж, и то на малък борд.-каза Сана.
-Може да видим и китове, ела с нас!-помоли ме Мина.
-Лапуш скъпа, това е Лапуш..-повтори пак Чан.
-Ще дойда ако престанеш да го повтаряш.-казах аз, отивайки да си взема храна.

Взех си някаква храна и една ябълка, като без да искам бутнах ябълката, а Джънгкук я търкулна по крака си и я хвана.
-Изкуство...Хюра.-каза и се усмихна.
-Благодаря.-казах.-От промените в настроението ти ми се завива свят.
-Казах че най-добре да не сме приятели, не че не го искам.-каза той гледайки ме с красивите си златисто-кафяви очи.
-В какъв смисъл.-извърнах поглед към храната.
-Ако си достатъчно умна, ще седиш далеч от мен.-предупреди ме той.
-Да приемем в името на спора, не съм умна. Ще ми кажеш ли истината?
-Не, едва ли.-каза.-Но бих изслушал твойте теории.
-Замислих се за..радиоактивни паяци, криптонит..-казах продължавайки да избирам още храна.
-Все неща, свързани със супер героите.-отвърна Джънгкук.- Ами ако не съм герой? Ако съм злодея?
-Не си..-заклатих отрицателно глава.- Разбирам накъде биеш, но целта ти е да държиш хората на разтояние. Това е маска.-Отсякох.-....Защо просто..не излезем?-питах а той ми се усмихна.-Утре ще ходим на плажа..ела и ти. Ще бъде...забавно.
-Кой плаж?-пита той все още усмихвайки се.
-Лапуш..
-Не съм сигурен..-замисли се той.
-Какво му е на плажа?
-Има..много хора..-каза и си тръгна.

Вече бяхме на плажа. Не беше кой знае колко слънчево, даже нямаше слънце..само облаци. Перфектно.(надявам се усетихте сърказма)
-Много е студено!-каза Хоби.
-Аз влизам- каза Бекхюн като тичаше към плажа, заедно с дъската си за сърф.
-Не знам дали си заслужава!-каза Чан.
-Карахме чак до тук, поне ще пробвам вълните. Вие сте бъзльовци!- отсече Сана.
-Все си мислех че, Чан ще ме покани на бала, а той не го направи..-каза с отегчение Мина.
-Ти го покани..-казах аз.-поеми инициативата, силна независима жена си.-казах за да ѝ вдъхна малко доверие.
-Мислиш ли?
-Да!-казах.

-Хюра!-каза току що появилия се Техьонг.
-Кай..Момичета това е Техьонг, Техьонг това са Сана и Мина.
-Здравей!-казаха двете едновременно.
-Какво? Следиш ли ме?-питах Техьонг.
-Пфт, ти си в моя резерват.-каза ми Те.-Караш ли сърф?
-Категорично Не!-казах и подадох една от желираните бонбони на Техьонг.
-Нали ще правите компания на Хюра, кавалера ѝ не дойде.-каза Сана.
-Какъв кавалер?-пита Хоби.
-Тя покани Джънгкук.
-Само от утчивост това е.-отсякох.
-Хубаво е че го е поканила, никой никога не го кани.-каза добродушната Мина.
-Така е, Джеон са откачалки.-каза Хоби.
-Съгласни сме.-казаха приятелите с които Те дойде.
-Джеон не идват тук...

С Тае се разхождахме по брега на плажа и аз го попитах:
-Какво искаше да каже приятеля ти с това че "Джеон не идват тук"?
-Чули го..? Не би трябвало да говоря за това.-каза той леко неуверено.
-Умея да пазя тайни..
-Това е просто една стара и страшна легенда.-каза смейки се.
-Искам да знам..
-Добре..Чувала ли си, че нашето племе е произлязло от вълците?
-Какво?-питах с недоумление.-От вълците? От истинските вълци?
-Да такава е легендата на племето ни.
-Добре, и какво общо има с Джеон?-питах.
-Смята се че те произхождат от нещо като.. вражески клан. Моят пра пра дядо- вождът ги хванал да ловуват в земите ни. Те твърдели, че са по-различни. Сключили сме нещо като споразумение, ако не припарват до земите ни да не разкриваме истинската им същност..пред бледоликите.- разказа ми той.
-Мислех че от скоро са тук.
-Или просто са се върнали..-каза.
-Аха...да.
Чух вик. Успокоих се след като видях че Чан гони Мина с някаква изкуствена змия.
-А какви са всъщност?-продължих темата на разговор.
-Това е просто легенда Хюра!-каза Тае смеейки се.-Хайде..да вървим..

*Неутрал*
Седеше си Мистър Джънг на лодката и си пееше като се наливаше малко по малко с бутилката от алкохола. По едно време се озърта, сякаш е чул нещо. Погледна не видя никой и продължи да си пее. Чу същия шум и реши да тръгва с лодката. Запали я и понечи да тръгне но някой издърпа лодката. Това бе Виктория, лошата героиня в тази книга.
-Здравей.-каза леко мазно Джънг, под въздействието на алкохола.
-Хубаво яке.-направи му комплимент и другия лош герой, а именно Юнги.
-Кои сте вие?-пита Джънг.
-Хаха, все същите глупави въпроси.."кои сте вие?"
-"Какво искате"-продължи Виктория.
-"Защо го правите?"-допълни Юнги.
-Юнги...да не си играем с храната..-каза новодошлия Намджун...

————
Какво ли става нататък...? Предполагайте в коментарите.