31

157 25 2
                                    

Беше един петъчен ден. Юнги го бяха изписали няколко дни преди това и той вече си бе у дома. Но не бе предполагал, че именно това да е у дома можеше да го побърка.

Няколко часа по-рано, Мин Юнги бе готов да отиде на работа редом с Намджун, но когато разбра за намеренията на по-дребното момче, лилавокоското му бе хвърлил меко казано неудобрителен поглед.

По настояване на Джун, Юнги си бе взел седмица почивка, но още към средата на същата тази седмица за почивка, Юнги вече вътрешно умираше от желание да излезе извън тези четири стени и да отиде.. където и да е другаде.

И въпреки това заради мързел или пък инат, той не го направи.

В крайна сметка, чернокосото момче завърши отново сгушено в меките и топли завивки на леглото си, слънчевите лъчи все така галейки лицето му, дори и след като Мин отново бе заспал.

Денят за Намджун вървеше спокойно и умът му, както много често напоследък, бе някъде другаде. При Юнги.

Лилавокосият младеж се бе възползвал от това, че нямаше много клиенти, за да затвори очите си за миг и да се опита да си представи какво може би правеше Юнги в този момент.

Или поне за това мислеше, докато не беше разконцентриран от приглушен тътен.

Джун напусна мястото си иззад тезгяха и закрачи към входа на музикалния магазин, отваряйки вратата, като след това вдигна погледа си към мрачното небе.

- Досега имаше слънце. - измрънка недоволно високото момче и сбръчи носа си, когато на него падна една дъждовна капка.

***

Юнги бе очаквал да бъде събуден от досадния, но някак нужен него му глас на Намджун или от каквото и да било друго, но не и от ръмящия навън дъжд и тътените на гръмотевиците навън.

Мин се изправи в седнало положение в леглото и сънено разтърка очите си с ръкавите на пуловера си, в опит да се застави да се събуди.

Когато погледът му вече бе способен отново да фокусира, Мин хвърли поглед на часовника на бюрото в стаята. Пет и четиридесет и пет. Още нямаше шест часа.

Това значеше, че ако се оправеше навреме, момчето с гарвановите коси можеше да отиде до музикалния магазин и да се прибере заедно с Намджун.

⟣THE RIVAL'S MIST. Where stories live. Discover now