⟣THE RIVAL'S MIST.

32

- Наистина ли мога да отида? - попита чернокосото момче с блеснали очички Намджун, който пиеше кафето си преди работа. - Мога да отида на специалното си местенце най-сетне? Имам позволението ти?

- Да, Юнги.. - Намджун въздъхна веднага щом отговори, като след това добави - .. но само за малко. Не се задържай много там и ако завали веднага се прибирай. Имаш хрема и не искам състоянието ти драстично да се влоши. Ако ми обещаеш, то тогава можеш да отидеш.

Юнги закима бързо с главицата си в съгласие с правилата на Намджун.

- Приемливо е, Джун, ще спазя всичко, обещавам. - каза някак по-живо чернокосото момче, хлапашка усмивка настанила се върху малките му и розови устни.

- Тогава имаме сделка. - отвърна Джун.

***

Юнги тактично изчака Намджун първо да тръгне за работа, като преди това момчето не пропусна да му съобщи, че и днес ще посети магазина, за да го изчака и да се приберат заедно. Намджун този път не възрази.

Юнги изми зъбите и лицето си, като бързо се приведе в приличен вид. Момчето покри едната половина от лицето си с маска, хвърли един последен поглед на отражението си в огледалото и също напусна дома им, заключвайки след себе си.

Момчето бе набутало слушалки в ушите си, слушайки някаква свежа мелодия. И за негова изненада, Юнги си помисли, че денят е прекрасен.

Дори затвърди тази си мисъл, след като оглеждайки се около себе си, забеляза как всички хора или поне повечето бяха усмихнати. Това накара и самия него да се усмихне. Непринудена и истинска усмивка.

За Намджун денят също минаваше леко и много весело. Колегите му си правеха шегички и подмятания по адрес на шефа им, относно това какъв изкусен лъжец бил, щом ставало на въпрос за игра на Белот.

"Поредният прекрасен ден." - помисли си Ким, докато с усмивка чистеше една от цигулките за продан.

***

Може би Юнги връщаше мислите си за 'прекрасния' ден обратно. О, дори със сигурност ги връщаше обратно.

Момчето бе достигнало крайната си цел, а именно специалното му място. Мястото, където той твореше. Мястото, където той разпускаше и се чувстваше истински щастлив. Мястото, което му служеше за щит и временна закрила, когато просто имаше желанието да остане сам, далеч от света.

Сега на това място... там нямаше нищо. Нищо, освен руини и развалини от сградата, която преди е била там.

Мин Юнги за пръв път от известно време усети как очите му се насълзяваха. Момчето с треперещи крака се приближи до развалините, очите му след известно търсене и лутане наоколо, мяркайки прекършеното изпод няколко къса камъни пиано.

И тогава, момчето нямаше как да прикрие факта, че сърцето го заболя. Най-скъпото и стойностно за него нещо му бе отнето само за едно мигване на окото му.

Мин дори не се усети кога вече тичаше обратно към дома си, погледът му замъглен от напиращата и досадна солена вода в очите му.

***

- Намджун, не знам как не ти се зави свят, но на мен със сигурност ми прилошава само като те гледам да обикаляш в кръг така като някакъв идиот. - изкоментира един от колегите от магазина, който все още чистеше наоколо и точно в момента се бореше с това да изстърже една противна розова дъвка от белия мраморен под. - Какво толкова чакаш и за какво толкова се тревожиш? Успокой се малко.

- Юнги не дойде. Трябваше да е тук преди час. - каза момчето, поглеждайки отново към часовника около ръката си.

- Може би се е прибрал? - предположи другият мъж, най-сетне махайки досадната розова гадост от погледа си.

- Може би.. ще се прибера и ако не го намеря просто ще му звъня докато не получа отговор. - отвърна Намджун, който помаха бързо и с ритмична крачка напусна музикалния магазин, поемайки по пътя към дома.

***

Намджун си отдъхна, когато връщайки се у дома завари вратата отключена, но успокоението му не трая дълго, долавяйки приглушените хлипове от стаята на по-малкия си брат.

Намджун леко почука по вратата, думите сами напускайки устните му.

- Юнги.., мога ли да вляза? - момчето се приготви тази негова проста молба да бъде отхвърлена от Мин, но вместо това, вратата на стаята бе отключена бързо, Юнги прегръщайки по-едрото момче с колкото сила разполагаше.

Момчето с лилавите коси се изненада от това действие на Мин, но не се възпротиви, а просто погали гърба му и пристъпи напред, за да затвори вратата на стаята зад гърба си.

След като Намджун с родилни мъки и мили, успокояващи думи бе успял да изтръгне някакво подобие на обяснение от страна на Юнги, двете момчета лежаха на леглото на младежът с гарвановите коси, Юнги спейки, а Намджун потънал в мисли.

——————————
angelwithdevilsmile ❤️❤️🐰