Сутринта всички станаха рано...бяха готови за заслужена почивка. Момичетата отидоха по-рано на мястото, където трябваше да се качат в автобуса, но беше твърде рано. Докато при момчетата...ех...Юнги не искаше да става, а Тае не можеше да си намери слънчевите очила.
След 15 минути бяха готови, което беше чудо...
Стигнаха до мястото тъкмо навреме, а някои от лицата в групата грейнаха щом видяха три момичета да стоят и да чакат да им приберат багажите.
Г.Т. Т/И
Не очаквах да са тук, но не исках да показвам реакция...
След като си прибрахме багажа един по един започнахме да се качваме...бях предпоследна и докато се кача имаше само две свободни места...а човекът, който беше след мен...беше онзи кокос.
Седнах до прозореца, сложих си слушалките и потеглихме.
По едно време усетих, че започва да ми се доспива и си подпрях главата на прозореца...така заспах.
Г.Т. Джънгкук
Знаех, че ще заспи, но да си подпре главата на студения прозорец, не е много умно...
В този момент минахме един много голям завой и главата на Т/И беше вече на рамото ми...
Реших, че и аз ще спя, но нямаше как да мръдна, заради госпожица "сръдла" и затова подпрях главата си на нейната...заспах.
Г.Т. Юнги
Видях, че Т/И и Джънгкук спят...
Нещо ме накара да отвърна поглед и да се правя, че нищо не съм видял. Обърнах се към Хоби и видях, че спи...реших обаче да му взема възглавницата, всички знаем, че няма да се събуди..хехехеех.
Г.Т. Т/И
Започнах да се събуждам и си помислих колко добре си поспах...бях на нечие рамо, леко отворих очи, но ги затворих отново, тогава познах миризмата, беше Кук, но не исках да ставам, затова продължих с моя сън.
Г.Т. Дона
Зад нас с Гергана стояха Чим и Тае. Аз си играх на телефона, когато една ръка се протегна пред лицето ми взе телефона. Обърнах се, естествено, че беше Тае.
Аз- Върни ми телефона, не е забавно...
Тае- Ела, седни до мен и ще си говорим, когато пристигнем ще ти го дам...в противен случай няма да го получиш до края на екскурзията.
Позамислих се и направих знак на Джимин да дойде на моето място. Отидох и седнах до Тае и започнахме да си говорим за съвсем случайни неща. Дори не разбрах кога ми стана комфортно да стоя с него и да си говорим, добра компания е. Харесвам го, но не и той мен...
Г.Т. Гергана
Бях заспала, когато усетих някой да ме бута, отворих очи и видях Джимин до мен, бях напът да изпищя, но той запуши устата ми с дланта си, не я махаше, защото не беше сигурен. Накрая облизах ръката му.
Чим- Илл, Гергана.
Аз- Ти, не си наред...ще ми докараш инфаркт
Чим- Нали нищо ти няма...- каза той докато се бършеше в мен.
Аз- Разкарай се.
Чим- Така си ми е добре...
Аз- Момченце, на един шамар разстояние си ми. Внимавай.
Той се засмя а след това ми хвана ръцете.- Опитай се.
