Г.Т. Т/И
Прибирахме се пеша, но получих обаждане от майка ми, разговорът не беше дълъг, но достатъчен да изтрие усмивката от лицето ми, трябваше да се върна при нашите, защото имаха нужда от мен, а лошото е, че не знам за колко време. Погледнах към момчетата, толкова много ли означаваха за мен? Не исках да се отделям от тях...
Г.Т. Юнги
Решихме да се приберем пеш, но също така да минем да вземем другите. Бяхме почти при тях, когато Т/И получи обаждане, реших, че после ще сподели с нас, но не исках да я притеснявам.
След няколко минути се върна и не беше толкова щастлива, колкото преди. Реших да я дръпна назад, за да разбера какво става.
Аз- Какво има? Защо си тъжна?
Т/И ме прегърна и след това се усмихна "Всичко е наред"
Виждах, че нещо не е наред, но нямаше да я карам да ми казва. Не исках да я принуждавам.
Г.Т. Т/И
Разбирам, че е загрижен за мен...Винаги е бил. Отидохме при другите и след минутки видяхме другите да излизат от сградата на училището.
Къде е Кук? Това изчадие пак се е отплеснало. Но, аз не мога да помогна. Той си е виновен.
Изведнъж стана тъмно...Кой изгаси лампите??
Нечии ръце бяха на лицето ми, а аз ги хванах, не можех да разбера кой е, но знаех, че е някой от момчетата.
Аз- Хоби, спри с твоите игрички.
Обърнах се към човека и щом го видях...знаех, че съм направила грешка. Беше Кук, а лицето му...беше твърде близо до моето.
Аз се опитах да се отдръпна назад, но забравих, че ръцете му са около мен... Движението ми...ме накара да се приближа още повече към него. РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ НАС СЕ СТОПЯВАШЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ!!! ПОМОЩ!
Кук- Здравей, нона!
После ме прегърна, а аз просто исках да избягам, радвах се, че никой от другите не ни видяха, защото бях застанала по-настрани от тях.
Кук- Нона, ако беше някой чужд човек? Какво щеше да стане?
Той все още държеше ръцете си около мен.
Аз- Щях да го сритам, естествено...
С това се опитах да го избутам, защото наистина беше изключително неудобно.
Г.Т. Гергана
Онези двамата си мислят, че никой не ги вижда, хм?
Стояха 10 минути прегърнати, тогава реших да извикам
"ВЗЕМЕТЕ СИ СТАЯ!!"
Т/И ме погледна с онзи нейн поглед, който можеше да ме убие по всяко време, мъртва съм.
Г.Т. Кук
Исках да стоим така възможно най-дълго, видях колко неудобно й беше, а на мен ми беше и забавно и приятно...докато онази малката не се развика, може би целият квартал я чу, дори на мен ми стана неудобно от това, което каза...всички ни погледнаха и започнаха да ни обсъждат... Свършено е с Гергана...
