ʙᴇ ᴍʏ ʀᴇᴀsᴏɴ ғᴏʀ ʙʀᴇᴀᴋ × ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

₁₁

След като двете момчета си направиха място за терен, поставиха ръцете си на масата.

- Готов ли си? - попита Техьонг, хващайки ръката на момчето.

- Мхм. - отговори му Джънгкук и погледна към лицето му. Голяма грешка.

- На 3. 1...2...

Джънгкук не го слушаше. Отново се бе вгледал в шоколадовите му очи и не забелязваше нищо друго. Дори бе забравил, че трябва да играят.

- Победих те! Победих те даже с превързаната ръка! - изфука се русокосият и започна да подскача радостно около другия.

- Какво? Не е честно! Разсеях се! - оправда се Джънгкук, намръщвайки се.

- Да бе, сигурно така ще кажеш!

- Така е! Хайде пак! - каза чернокосият и отново сложи ръката си на масата, чакайки другото момче.

- Добре..

Техьонг отново застана на мястото си и хвана здраво ръката на другото момче.

- На 3. 1...2...3

Почти веднага след като русокосият каза 3, Джънгкук удари ръката му в масата.

- Ау! - извика Техьонг и се хвана са обинтованата ръка.

- По дяволите! Господи, какъв съм идиот! Извинявай Те, не исках да те нараня! Въобще не помислих! - започна Джънгкук и отиде до русокосият, докосвайки го леко, но той го избутва от себе си.

Идолът се отдръпна. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Разбира се, че трябваше да прецака всичко!

Докато Техьонг държеше ръката си, започна да се смее и погледна към объркания Джънгкук.

- Добър актьор съм, а? - попита момчето, засмивайки се още повече.

- Какво? Ааайш изкара ми акъла! Помислих, че ми се сърдиш! - извика му чернокоското и скръсти ръце пред гърдите си.

- Това е добре!

- Кое? Че ми изкара ангелите?

- Че реагира така, защото помисли, че ти се сърдя.

.•♫•♬• ^ .•♫•♬•

- Знаеш ли? Хубаво е! Отдавна не съм си прекарвал така добре. - призна си идолът, наблюдавайки как облаците в небето бавно се придвижват.

- И на мен ми харесва! Тук е спокойно, често идвам.

- Е...вече ще знам къде да те намеря! - усмихна се Джънгкук и погледна за кратко към русокосия.

Харесваше му всичко това. Мястото, храната и най-вече харесваше Техьонг. Не бе очаквал да намери някой като него. И то в някакво случайно кафене.

- Хей, Джънгкук? Ти какво каза, че работиш? - попита Техьонг изведнъж.

- Ами аз..

Джънгкук бе прекъснат от рингтона на големия. Той се изправи от земята, изтупа ръцете си и извади телефона от джоба си.

- Извинявай, трябва да вдигна.

- Няма проблем!

- Ало?...Сега ли?....Ох, добре! Ще дойда след малко. - Техьонг приключи разговора си и въздъхна.

- Защо всичко хубаво трябва да свършваа! - оплака се момчето и отново се тръшна на земята до Джънгкук.

- Какво има? - попита певецът, поглеждайки към голямото момче.

- Шефът ми иска да отида до кафенето.

- Оу...е върви тогава! Ще се видим друг път.

- Ти какво? Мислиш, че ще те оставя тук? - попита го Техьонг, изправяйки се от земята.

Изтупа дрехите си от тревата и от праха и подаде ръката си към идола.

- Хайде! Ще те закарам до вас.