Опитомяването на Ада

Я виж кой се върна

Пип! Пъви път.
Малки проблясъци дразнеха очите ми.
Пип! Втори път.
Чувах бегли звуци от говор.
Пип! Трети път.
Отворих си очите. Видях светлина и познато лице.
-Инспекторе? Инспекторе! - беше Еверет, но какво правише той тук?-Гледай ме инспекторе! Няма да те дам на баща ми!
-Губим я! - извика друг глас.
Последва тишина и мрак.

                °            °            °
Събудих се. Отворих очи, но ми отне известно време, за да фокусирам. Първо беше само светлина после и цвят. Гледах към тавана. Светлината идваше от лампите на него. След секунда разбрах, че на вън е вечер.
-Я виж кой се върна... - извъртях си главата и видях Еверет да ми се узмихва- Добър вечер, инспекторе.
-Хей. - измъмках аз- Колко време спах?
-Една година...
-Какво? - ококорих се от ужас
-Да. Вече хората се преместиха да живеят на Марс и на Земята има само роботи. - аз го гледах със страх, а той се засмя.
-Ха - ха мнооого смешно... - иронично му отговорих и извъртях очи.
-Да се беше видяла!
-Колко?
-Един ден. Вчера те простреляха, а днес се събуди. Добре де,един ден.
-Ти... добре ли си?
-Аз? Разбира се, че съм добре. Какво да ми е? Аз съм безсмъртен.
-Ти си... безсмъртен?
-Ами да! Аз съм дяволът. Има само един такъв и той седи пред теб.
-Аха... - опитах се да седна като се изправя на леглото.
-Не те ли боли?
-Не. Нищо ми няма.
-Искаш ли да си тръгваме тогава?
-Не можем просто така да си тръгнем. Трябва да ме изпишат.
-Как става това?
-Ами... Трябва да ме прегледат, да ми направят изследвания и тогава, ако всичко е наред, директорът на болницата трябва  да разреши да ме изпишат.
-Защо не започна с това? - Еверет се изправи и тръгна да излиза от стаята, но нещо го спря- Между другото искам да те питам нещо инспекторе. - той пак се приближи до мен. Видях че нещо го изяжда от вътре.
-Какво има?
-Въпросът ми е лесен. Баща ми ли те прати при мен?
-... Не мисля че познавам родителите ти.
-О... Стига! Всеки ги познава!
-Не мисля, че аз съм "всеки,, .
-Бог...
-Какво за него?
-Той е мой баща.
-Да не би да си свещеник или...?
-НЕ! Никога не бих си причинил такава агония да служа на баща ми.
-Тогава защо казваш че Бог ти е баща?
-Защото ми е! Не си ли чела библията?
-Чела съм я, но...
-Тогва знаеш че Бог е баща на дяволът, нали? Е аз съм дяволът!
-Не разбирам тези метафори! - Еверет въздиша
-Добре... Ще ми повярваш... Някой ден. А сега да се махаме от тук. - Той с танцова походка излезе от стаята.
След  5 минути се върна, но този път не беше сам. До него вървеше жена на към 40 години. Носеше очила и имаше дълга гъста черна коса. Очите и бяха тъмни като цвета на коасата ѝ. Погледнах към баджа ѝ. На него пишеше :
Доктор Яна Къди- директор на болница Бял гълъб
-Инспекторе. Запознах се с директорката на болницата. Яна Къди. Няма да повярваш. Оказа се, че Яна е получила това екзотично име от списание, а родителите ѝ са  от Европа. Много вълнуващо! - не разбрах дали говори на мен или се мазни на директорката.
-Какъв е проблемът?
-Бих искал да те помоля за нещо Яна. Може ли да я изпишеш?
-Не... Съжалявам, но не мога.
-О... Мисля че ще се споразумеем някак. - Еверет я при дърпа към себе си,сложи ръка на бузата ѝ и се за игра с едни паднал кичур. Докторката се изчерви, но сякаш беше влюбена до ушите в Еверет.
-Добре... Мога да изпратя най-добрата лекарка тук. Ели Къди. Тя ми е сестра, така че ще мога да го уредя. - Еверет се наведе леко и я целуна нежно
-Знаех си, че мога да разчитам на теб. - Той ѝ се усмихваше , а аз седях и ги гледах с ококорени очи и отворена уста.