Опитомяването на Ада

Какво си направил?

-Ти! ТИ! ТИ малък,... гаден,... гнусен,... ОТВРАТИТЕЛЕН!
- Хе- хей! Инспекторе! Радвам се да те видя в това прекрасно, радостно настроение! Моля. И аз се радвам да те видя.
-Ти! КАКВО ЗА БОГА ПРАВИШ ТУК?
-Айде пак баща ми... Не разбирам с какво толкова ви привлича вас хората. Все за него говорите. Боже това, Боже онова! Хайде стига.
-Ти... В момента ще постъпиш най-разумно ако замълчиш! - отговорих вбесена аз.
-Тъй вярно, инспекторе! - изгледах го на кръв,но на него изобщо не му пукаше.
-Еви! - чу се женски писък от входната врата на полицията.
-Сидни! Ела коте! Ела, ела! - жената се приближи с котешка походка, подтичквайки към нас. Тя носеше къса пола, стигайки точно под задните и части....и разголено деколте... Веднага щом я видях си помислих ,, Пф... Клише! "
-Сидни, виж мила! Това е инспекторката! Инспекторе, това е Сидни. - момичето с усмивка да ушите ми протегна ръката си за здрависване. Но едно бижу на безименния ѝ пръст ми направи впечатление.
-Поздравления Еверет! Вече излизаш с женени жени.... Просто.... Браво! Какво да ти кажа? Толкова ли ти падна нивото?
-Ех... Инспекторе! Не се ли радваш да ме видиш? Аз толкова се старах да избера точния момент... Даже и до вас ходих. Нямашете и реших че си тук.
-Мило... Мило... Няма що! Еверет, в момента не искам нищо от теб освен да ми кажеш къде беше 3 дена.
-Ами... Ожених се.
-Какво си направил?
-Ожених се! 😊-Аз му се опулих насреща. - Да! За Сидни! Нали, мила? - тя се сгуши в него при произнасянето на тези думи.
-Женен си?! - извика Дан Макхонак от нищото.
-Инспектор цифра! Как си? Какво правиш тук?
-Какво правя тук? Аз работя тук!
-А да! Работеше тук... Като какво беше.... Плюшената играчка на полицията? Хората идват при теб да си изплачат очите, ти ги потупваш по рамото и до там. Нали така, инспектор цифра? 😎
-Нека ти напомня, че дори и да си прав, всички идват при мен. Дори и твоето момиче!
-Мое?!
-Негово?! - заедно с Еверет извикахме.
-Да, да! Правилно чухте! О! Някой ме вика! Сигурно пак някоя готина полицайка да си изплаче очите, но от къде да знам? Нали, това работя?... Оревоар Еверет! - Дан ни обърна гръб и си тръгна.
-Еви! Ще те чакам в колата.
-Да. Добре Сидни. - така и тя си тръгна. Настъпи неловко мълчание.
-Притесних се да теб...
-ХА! Да бе! Верно ли?
-Да...
-Уау инспекторе! Уау! Не мислих че.... - тогава той забеляза физиономията с която го гледах - Оу. Ти наистина... Си... Си се притеснила. За мен?
-За теб! За кой друг?
-Ами не знам... Мислех че.... Не искаш да... Да поддържаме контакт.
-Моля? Защо? Не! Как ти хрумна?
- Не знам. Вътрешно усещане.
-Прекалено много си вярваш!
-Ами... Нормално. Все пак съм дяволът! Оправлявам цяла Ада!
-Това че си кумил сградата и си направил нощен клуб там, не те прави дяволът...
-Пак старата песен.... Аз съм истинският дявол! От истинската Ада!
- Няма значение. Исках да знаеш, че се притесних...
-Криеш ли нещо, инспекторе?
-Не...
-Не?
-Не🙄.
-Какво е станало?
-Не е твоя работа.
-В момента съжалявам, че моят номер с очите не работи при теб. Какво се е случило?
-Нищо което теб да те интересува!
-Възразявам! - в същия момент 5ти се появи тичешком от някъде.
-Хайде!
-Не мислех, че ще се видим пак инспектор цифра.
-Ще ти се! Веднага тръгвайте за "Ла Руж".
-Кой? Чакай, чакай! Какво ще правим там?
-О, това е най-любимият ми ресторант! - извика Еверет от щастие. - Едно от малкото места в ЛА, от висока класа. Най-накрая да ни пратят на ресторант... И то безплатно!
-Би било хубаво, но няма да ходите за това там. Подозираме поредното поставено лице на Веригата.
-Пак ли този? Все още го търсите? Оох.. В името на Ада! Понякога ви се чудя на вас хората как сте толкова недоразвити. А мислех баща си за разумен Бог. А и не знам какво търсите? Веригата ми е брат, усещам когато той е наоколо, а в момента не е. И слава на Ада, че не е тук! Той е по-досаден дори от мен!
- То възможно ли е някой да е по-досаден от теб....?
-О повярвай ми, може! И той е точен пример!
-Ще ме чуете ли вие двамата? Трябва да идете там и да го държите под око докато се уверим че е точния човек. Отивате или не?- ние с Еверет се спогледахме. - Той е женен.
- Не ми е проблем.
-На теб? Изобщо не се и очудвам...., но вече сте двама.
- Все още не ми е проблем.
-Ще идете ли или не? - измърмори Дан Макхонак
-За последен път. Моля те инспекторе!
-Последен път...
-Хайде по колите! Имате доста път.
-С моята красавица сме! - извика Еверет като подскочи.
-Не.... С моята кола сме. - обърнах се към него със с кръстени ръце.
-Добре. Съгласен.
-ХАЙДЕ ТРЪГВАЙТЕ! - извика 5ти по нас. Ние се стреснахме и леко подкочихме.
-Тръгваме....