Опитомяването на Ада

За какво ме извика

-О!Инспектор 5 реши да се появи. - той се засмя
-Съжалявам, че чака, но имах работа. Видях, че си се запознала с Ейми.
-О, да.
-Тя е най-добрият полицай от екипа ми.
-Личи ѝ.
-Е! За какво ме извика? - аз се за смях. - Какво?
- Нищо! Очевидно съдбата ни събира отново и отново.
-Няма как да ми избягаш Кейт.
-Виждам...
-Сега ми разкажи.
-Така... - седнахме на барплота и започнах да разказвам какво се беше случило преди броени часове.

                       °        °        °
-Уау...- коментира Макхонак, след като свърших да говоря.
-Да. Общо взето това стана после.
-А къде е Еверет сега?-вдигнах ръце
- Никаква представа.
-Добре... Слушай сега, какво ще ти предложа. Аз и екипа ми си тръгваме. Другите полицаи са на Рик, но ще го убедя да ги изтегли. Ти знаеш ли кога Еверет ще се прибере?
-Не.
-Нали, ще се върне?
-Предполагам. Все пак това е домът му.
-Тогава го изчакай да се върне. Щом той дойде, елате в полицията. Търсете ме като инспектор 5. Ще ви насочат към кабинета ми. Аз сега ще ида и ще говоря с капитана да поема случая с Веригата.
-Но... Аз не искам да спя в нощен клуб. Сама! След това, което стана!
-Спокойно! Обещавам ти, че няма да допусна нещо да ти се случи! След това, което ти причиних... Добре ли се чувстваш?
-Да... Поне така предполагам.
-Съжалявам... Пак.
-Нищо. Не е като да ми е за първи път.
-Смисъл?
-Дядо ми почина, когато бях още дете. Баща ми беше ченге. Замеси се в мръсни работи и го убиха. Брат ми Мигел получи сърдечен удар когато беше на 21. Другият ми брат, Майкъл умря след като тате почина.
-Как?
-Задави се с рибена кост. А сега и Дюк... Мъчно ми е, но... - наведох поглед. - Но животът продължава.
-Браво на теб. - Дан Макхонак ме хвана за рамото. - Знам, че е прибързано, но можеш да разчиташ на мен по всяко време и за всяко нещо. Чу ли?
-Мхм.
-Браво... Е добре! Ще се прибирам. Утре се чакаме в полицията, нали?
-Да. - Дан се изправи и извика Ейми. Няреди ѝ да отведе екипа му. След това всички полицаи се разотиваха. После и инспектор 5 излезе.
Бях сама.
Видях  един голям, ъглов диван. Полегнах на него. След секунди заспах...

************************************

Здравейте!
Извинявам се за кратката глава, но нямам възможност за по-дълга. Следващата пак ще е нормална😉

Искам да попитам, дали книгата ви харесва, защото усилията да напишеш такава са големи😅... За това питам! Има ли смисъл да качвам още? Ако не ви харесва, няма смисъл да се качва🙂🙂

Моля, напишете своя отговор.
Благодаря!