Тайният часовник(Imagine with Tae, BTS)

10.

Гледна точка на V:

Не успях да се сдържа и...целунах я. Усетих как отначало тя беше парализирана и как едновременно с това краката й бяха омекнали.

Но изведнъж тя ме бутна и ми се разкрещя. Ясно й личеше, че не й бе удобно, но думата странник- това малко ме нарани.

Гледах как бягаше, повдигайки си роклята. Ахх, само колко беше красива! Но май наистина не я заслужавах.

В следващия момент някой ме беше ударил по тила и изгубих съзнание.

Когато се събудих, намерих краката и ръцете ми вързани. Не знаех къде съм. А, да, сега се сетих- бях до скалата, от която за малко Бела щеше да падне. След това чух един зловещ смях. Разбрах, че края ми наближаваше... 

 - Хахахахахахахах, събуди ли се вече странник такъв? ХАХАХАХАХ! Какво стана? Момичето дори не те и зачете! ХАХАХАХА! Колко жалко, наследница да не зачете такъв странник! Ми то като приличаш на извънземен! ХАХАХАХАХ!- подиграваше ми се Стийв. 

 – Само да си посмял да я докоснеш, ще ти прережа гърлото! ЯСНО ЛИ ТИ Е, НЕГОДНИК ТАКЪВ!!!!!- се ядосах. 

 – ХАХАХАХАХА, че и още заплашваш...Знаеш ли Техьонг, изобщо не си се променил....Дори като малък, знаейки, че вече играта идва към края си, ти още си мислеше, че си в състояние да управляваш! ХАХАХА! Но сега се виж, този път си помисли- въобще в положение ли си да ме заплашваш?!! ХАХАХА!

Погледна другите мъже и те ме пребиха. 

 – НЕГОДНИК ТАКЪВ, ТИ ВИНАГИ СИ БИЛ СТРАХЛИВЕЦ И ВИНАГИ ТАКЪВ ЩЕ СИ ОСТАНЕШ!- извиках аз. 

 – Я МЛЪКВАЙ! – разяри се той и започна да ме рита в корема.

Твоя гледна точка:

Бягах. Всички негови думи още кънтяха в ушите ми... Задъхвах се...

Стигнах помещението. Свлачих се на земята. Неусетно съм започнала да плача. Спомнях си всичко. Спомнях си всичките беди, през които трябваше да бъда силна. Спомнях си онези мои малки листове в стаята ми с мотото, че мечтите съществуват и могат да се постигнат. Спомних си вярата как магията съществува. Спомних си онази моя бликаща вяра, която ми я отнеха.

Отидох до листовете. Там пишеше едно също- моето мото. Неща като „Не се отказвай!", „Бъди силна", „Силата е ключа към успеха!"

Започнах да чета всичките листове, сценарии, стихотворения...

Техьонг беше прав, но ме е страх- дали да не му повярвам?!

  Стана нощ. Аз бях седнала на едно закътано място, потънала в мисли. Мислех за всичко- за детството ми, за мечтите ми, за вярванията ми, за всичките ми моменти...Но най-странното е, че не можех да спра да мисля за Тае. Когато го видя, сърцето ми препуска лудо, ала когато той ме целуна- не знаех как да реагирам.

  Откакто той ми се беше усмихнал на онази улица, сякаш веднага се влюбих в него. Също почувствах, че има нещо в мен, което липсва и е потиснато от...страх... Страхувах се дали да изляза от собствените си ледени стени.