Тайният часовник(Imagine with Tae, BTS)

12.

Алармата ти звънеше. Трябваше да ходиш на училище.

* Имам чувството, че този ден ще премине добре*- помисли си ти, ставайки от леглото.

Облече се и слезе долу да закусиш. Имаше един вестник, който ти бе привлякло вниманието. Бе озаглавено „Тайният часовник". 

 – Малее, твоя роман е излязъл чак във вестниците!- възкликна майка ти. Ти беше щастлива, но и беше малко учудена. 

 – А...аз трябва да тръгвам!- каза ти.

Стана, целуна майка ти по бузата и хукна.

По пътя не срещна никого. Беше ти малко странно, ти беше в много добро настроение.

В училище влезе с една голяма усмивка на лицето си. Всичките те гледаха изненадано как сияеш... Даже някои започнаха да те уважават заради издадения си роман. Както обикновено, часовете минаха бързо.

Отправи се към библиотеката. Ти взе книгата „Тайният часовник" и започна да четеш. Разказваше се за историята на тайният часовник, Бела и Ким Техьонг. Докато четеше, изведнъж се обади, познат за теб, мъжки глас: 

 - Интересна книга!

Ти се обърна и видя Тае. Естествено, той не те познаваше, но ти го беше запазила в сърцето си. Широка усмивка се изписа на лицето ти. 

 – Благодаря!

Той пристъпи по-близо към теб и те попита: 

 - Може ли автограф от новата ни писателка?- той ти се беше усмихнал със същата тази зашеметена усмивка. 

 – Разбира се, Тае!- отговори му ти и му даде автографа си. 

 – Чакай...ти откъде знаеш името ми?- попита той шокиран.

Ти сведе поглед и след две секунди неловко мълчание, протегна ръка към блузата му. 

 – От значката ти! 

 - Ааа да, забравих!- каза ухилен той.

Изведнъж от ръката ти падна часовника. Двамата моментално се пресегнахте да го вземете, но ръцете ви се докоснаха. Спогледахте се.

 – Хубав часовник!- каза той.- Изглежда интересно направен! 

 - Благодаря!- усмихна му се ти.

Щом се изправихте, той няколко секунди се взираше в часовника ти...Все едно му беше познато.

 – Колко съм тъп, помислих си за миг, че е вълшебен!- измърмори на себе и през смях.

Ти му се усмихна с блещукащи очи и каза:

 - Магията съществува!

Той на свой ред отговори: 

 - Както и магиите...

Спомни си за миг за онази ваша първа среща. Усмихна се широко и каза: 

 - Кой знае...тя може да те търси...

В следващия момент някой го извика. Той пак ти се усмихна и хукна. Обърна се и ти помаха за довиждане, ала после си тръгна. И ти му помаха на свой ред и измърмори на себе си: 

 - Кой знае...тя може наистина да те търси...                                                                                  

КРАЙ НА ИСТОРИЯТА! Надявам се да ви е харесало!