- Време е да тръгваме! - провина се младата жена, след като бе сигурна, че целият багаж беше вече прибран и беше затворила вратата на багажника.
Но малкото момичене не помръдна. То остана там все така загледано в малката едноетажна постройка, в която имаше само две стаи, кухня и баня и едно малко коридорче, и която съшо така тя наричаше "вкъщи".
Беше чувала тази дума от майка си, всеки път, когато идваше да я вземе от детската градина, защото тя винаги я целуваше по слепоочието, усмихваше й се и й казваше: " Да се прибираме вкъщи миличка".
И впътеки че стените бяха напукани, лепежът от външните страни на стените падаше и на Лили изрично й беше забранено да ходи от задната страна на къщата, за да не падне някоя керемида върху нея, тя обичаше да се прибира в нейното вкъщи. Там беше хладилникът, който тя не пропускаше да отвори веднага щом се прибере. Не че взимаше нещо от там. Беше просто навик. На масата в кухнята винаги имаше купа пълна с любимите й бонбони и там някъде наоколо, я чакаше и любимата й играчка - малка синя количка, която й беше подарък от най- добрият й приятел - Андрей. Той живееше през пътя и беше по- голям само със една година. В неговото "вкъщи" винаги миришеше на курабиики и Лили вина ги си хапваше от тях преди игра.
Малкото четиригодишно момиченце не знаеше какво се случва, но докато майка й беше хванала ръката й и я водеше към колата, много й се искаше точно в този момент Андрей да отвори враната на своето "вкъщи" и да се затича към нея. Но това едва ли щеше да се случи...
Лили се качи в колата и седна на столчета си, поставено точно зад шофьора, а майка й закопча предпазния колан, но вместо да чуе хлопрането, което е знак, че вратата на колата вече е затворена...
- Лили, Лилии...- даа, това беше Андрей...
- Анди...
- Къде отиваш? - пита я, поглежда на долу и забелязва, че малките й ръчички стискат количката, която й беше дал.
-Тя отива "вкъщи". - обажда се мъжът, който седи на шофьорското място.
Същият мъж, който от известно време идваше вкъщи, и когото Лили не харесваше. Беше сигурна, че каквото и да се случваше, то се случваше заради него.
Андрей не попита нищо друго. Той се наведе и залепи малките си устни за червената бузка на Лили.
- Ще си поиграем друг път, Лили... Чао!
Андрей се отдръпна и майка й затвори вратата. Той се обърка и тръгна обратно към дома си. Колата потегли и Лили видя през прозореца че Андрей се е обърнал и й маха с ръка. И тя направи същото. Вдигна ръката си и му маха, докато най- накрая не го изгуби от погледа си...
