- Не съм човек на никакъв Павел! - възкликва Соня, леко изплашена от заканата, но и раздразнена от обвинението.
- Онзи който ти ступа задника снощи ли се казва Павел? - обажда се Андрей.
Божан надига глава и ги поглежда. По бузите му има следи от сълзи.
Но в каквато и ситуация да се намираше, все пак Божан беше мъж и погледа му се спря първо на дамата.
"Красива" помисли си той, после мислено, без лицето му да издава какво си мисли, се изсмя на глупавата си мисъл. "Де да беше просто красива..." да това звучи по- добре. Среднодългата й, тъмнокестенява, подстригана на етажи, коса, се разпилява по раменете й. Лицето й, приятнозаоблено, изглежда по- бледо, от колкото всъщност е, в сравнение с яркия нюанс на очите й. " Как е възмоснована да са толкова дълги" пита се за миглите й докато сваля поглед към устните й " Толкова..."
- Спри да я зяпаш Божане.
Той разтърси глава леко засрамен от това, че току що безсрамно бе огледал съвсем непозната жена,... или от това, че го бяха хванали в крачка, не беше съвсем сигурен...
- Кои сте вие, щом не работите за него и какво искате от мен. Нямам пари ако това искате. Нямам какво да ви дам...
- Не искаме нищо от теб. - започна Андрей. Този път погледа му се прикова в мъжа. Беше хубав мъж.. Косата му беше мръсноруса, с дължина най- много три- четири пръста. Разпиляна навсякъде и покриваше бялото му, идеално пропорционирано лице. По челюстта му бе набола няколкодневна, рижава, брада. Висок горе- долу, колкото него но но по- широкоплещест и по- як. - Имаш ли някакъв спомен от миналата вечер?
В главата му се завъртяха откъсачни моменти. Тръпки го побиха, когато си припомни ритниците, които отнесе а после си спомни глас които го викаше да се събуди....
Но той пренебрегна тези мисли и зададе следващия си въпрос:
- От къде знаеш името ми?
- Пари ли дължиш на този човек?
-Какво те засяга по Дяволите? - вече раздразнено изсъска Божан.
- Прав си, не ме засяга! - също ядосан от неблагодарното отношение на човека, който бе спасил миналата вечер и Андрей започва да крещи. - И когато видях Как онзи те рита трябваше да се обърна и да го оставя да те убие!
- Хей... успокой те се. - намеси се Соня. В гласа й имаше нотка, която действале успокояващо и на двамата.
- От къде знаеш името ми?
Андрей въздъхва.
- Онзи мъж от снощи каза името ти, но ние проверихме личната ти карта за всеки случай.
- Какво по...
- Портвейлът ти е на нощното шкафче. - посочва му го с ръка. - Онзи тип спомена нещо, че си сложил ръка на нещо негово?
Божан се изправя видимо по- спокоен.
- Може ли да ми кажете как се озовах тук?
Андрей въздъхва отново.
- Прибирах се от работа, когато чух странни звуци, последвах ги и се натъкнах на разправата между теб и онзи мъж. Не помисих много преди да го сграпча в гръб и да го махна от теб.
Божан се скова.
- Не е трябвало да се намесваш... Сега ще погне и теб...
- Мога да се грижа за себе си, не ме мисли.
- А за нея можеш ли да се грижиш? Ти не познаваш Павел. Набърка се в работите му. Сега ще те търси, докато не се открие. Ще те проучва, докато не открие слабото ти място. - кимна с глава към Соня. - Накрая ще станеш като мен. Ще бъдеш нащрек за всеки звук, който чуеш...- за кратък миг се замисли за малката си сестричка и как би дал всичко, за да я защити. - Колко е часът? Искам да се прибера. Моята Лили се е поболяла от притеснение. Ако са минали двадесет и четири часа от както ме няма ще се обади на 112.
Андрей и Соня се спохледаха. И двамата знаеха, че хора като Божан бе трудно да се срещнат.
Андрей погледна часовника на лявата си ръка.
- Часът е три следобяд.
- Ще вървя. - с думите си той се отправи сам да намери изхода на жилището. Когато го откри отвори вратата но преди да я затвори се обърна и срещна погледите на мъжът, който го бе спасил и жената, чиято красота можеше да се сравнява дори с тази на Лили. - Мисля че е честно да знам как се казвате, след като вие вече знаете името ми и сте ме виждали в тази светлина.
Соня се усмихна.
- Казвам се Андрей, а товални е Соня.
- Благодаря ти че ме спаси Андрей. Желая ти късмет. Ще ти е нужен...- погледа му се спря за секунда върху Соня но преди да кажат нещо, Божан си бе отишъл...
