Глава 24

407 20 0
                                    

Два месеца по-късно,Ема все още е в кома и лекарите не могат да предположат кога ще се събуди. Кейт започна да се отчайва вече,през главата ѝ минаваха най различни мисли.Тя мислеше за най-лошото.През тези два месеца Роджър се опитваше да повдига духа ѝ и тя да не мисли за най-лошото.Затова и той беше в дома ѝ всяка нощ,споделяха леглото си,той я прегръщаше и се опитваше да намали болката ѝ.Сега тя бе в болницата до леглото на Ема.По късно дойде и Роджър,седна до Кейт и хвана ръката ѝ.

-Как си?По-добре ли си?-попита загрижено Роджър и я придърпа до себе си.

-Как да съм,гледам безжизненото тяло на детето си!Не знам дали ще се събуди или ще,ще...- тя не продължи и отново се разплака.
Роджър повдигна брадичката ѝ и я погледна в очите.

-Моля те не плачи и не мисли за най-лошото,тя ще се оправи,ще видиш.Много скоро отново ще е с нас,не трябва да губим надежда,моля те спри да се измъчваш с тези предположения.

Той я прегърна по-силно,а след това я целуна.Тя нямаше сили да му се възпротиви, затова просто се остави на опитните му устни.

-Това не трябва да го правим,още по-малко тук и пред нея.- прошепна измежду устните му Кейт.

-Не говори така- той отново я целуна.
В този момент те се изправиха,Кейт го прегърна още по-силно.

-В този момент имам нужда от твоята подкрепа,няма да отричам.Ти ми даваш сила. -изрече шепнешком.

-Аз също имам нужда от теб,от устните ти,от тялото ти,от гласа ти,твоя аромат.Толкова ми липсваше!

Целуна я още по-страстно,впи свойте устни в нейните,тя отвърна на неговата целувка със същата страст.Те копнееха един по друг и това си личеше по начина по който се целуват,по погледите ,които си стрелкаха.Докато те се награбваха един друг усетиха как някой говори.

-Не,не го правете, моля ви,аз не съм виновна!- Ема бълнуваше.

Тогава те се обърнаха към нея и видяха ,че мърда ръката си и че тези звуци идват от нея.

-Ема миличка,Ема детето ми!- тя не можеше да овладее радостта си. След два месеца детето и се събуди,тя бе жива,истинско чудо.Кейт не можеше да ѝ се нарадва.

-Миличка чуваш ли ме,чуваш ли ме,Ема?- тя ѝ говореше,но Ема не реагираше,само говореше нещо на сън.Беше явно,че бълнува, изглежда бягаше от някой.

-Кейт аз ще отида да извикам лекарите.Те ще знаят какво да направят.- той излезе от стаята и отиде да повика лекарите.
След като Роджър излезе от стаята се разтича по коридора и викаше като луд за помощ.Срещна лекарите на Ема и им обясни какво се е случило.Те веднага тръгнаха към стаята ѝ.
Влязоха в нея.

-Госпожо! - проговори единият-Моля излезте от стаята,за да проверим състояниети на дъщеря ви.

Кейт и Роджър излязоха от стаята и седнаха в коридора.Кейт много се радваше ,че тя се е събудила,усмивката не слизаше от лицето ѝ.След прегледа лекарите излязоха от стаята, за да обяснят в какво състояние се намира Ема.

-Дъщеря ви е добре,в отлично здраве е няма травми по черепа.Докато бяхме вътре спомена нещо за годеника си,който се казвал Роджър.

-Какво?-не вярващ на думите им Роджър ги попита сопнато.

Влюбен съм в теб  /РЕДАКТИРАНА/Where stories live. Discover now