My Life

Глава 25

Г. Т. Hana

Аз и Jisung си поплакахме, поговорихме си още, ядохме, гледахме филми, отново ядохме и си легнахме. Заедно. В едно легло. Той не ми позволи да спя в гостната, защото не искаше да ме оставя сама и легнахме в неговата стая.

На сутринта се събудих от алармата. Да днес бяхме на училище. Покрай всичко не бяхме ходили доста дълго време. Даже не знам колко. Таа... Аз се събудих първа и изключих алармата и видях Jisung. Ах, как може да е толкова сладък? Той ме бе прегърнал. Не възразявам. Налагаше се да го събудя иначе ще закъснеем. По бутнах го леко.

Hana: Jisungii време е за ставане!

Прошепва леко в ухото му. Той се усмихна и ме задърпа към една топла и нежна пълна с любов прегръдка. После ме целуна по главичката. Толкова е сладък. 😍😍😍

Hana: Ще закъснеем, ако не станем сега.

Jisung: Само още 5 минути.

Hana: Не може ще закъснеем.

Jisung: Само заради едно скапано училище трябва да стана и да спра да те гушкам ли?

Hana: Ами... Да!

Jisung: Сериозно?

Hana: Jisung училището е важно.

Jisung: Знам мамо.

Hana: Добре, ако станем сега и започнем да се оправяме за училище след него ще правя всичко което ми кажеш.

Jisung: За колко време ще правиш това което ти кажа?

Hana: Ъммм... Докато не си легнем.

Jisung: Става!

Той се усмихна като малко детенце и ме пусна. Аз станах.

Hana: Отиди да се изкъпеш, а аз ще направя закуска.

Jisung: Добре.

Той стана и влезе в банята. Аз отидох в кухнята и сготвих палачинки.
След няколко минути Jisung слезе и беше само по панталони. Без тениска. Аз се стъписах. Останах на едно място и гледах право в коремните му плочки. Мисля, че станах домат.

Jisung: Hana. Hana. Hana! Hana добре ли си?

Hana: Аз... Такова... Ти... Плооо НИЩО МИ НЯМА СУПЕР СИ СЪМ.

Не знам какви ги дрънкам. Къде съм? Как се дишаше?
Тръгнах към масата и изгубих равновесие и щях да падна, но Jisung ме хвана. Аз се изправих веднага щом разбрах какво се случи.

Jisung: Добре ли си?

Hana: Да добре съм. Защо да не съм?

Исхилих се като гръмната.