Глава 36

62 7 21
                                    

Г. Т. Hana

След като Chan и Minho си поплакаха още малко се прибрахме вкъщи. Аз, Jisung и Minho се си отидохме в къщата на Jisung, защото там има и стая на Minho, а Chan се върна при Solji.

Сега тримата сме в кухнята. Аз и Minho наблюдаваме отстрани Jisung, който приготвяше вечеря.

Hana: Jisungii искаш ли помощ? Странно ми е да стоя и да бездействам.

Jisung: Jisungii?

Hana: Какво? Не ти ли харесва? Аз~

Jisung: Не харесвами! Просто да сега не си ме наричала така.

Hana: Ами... Просто искам да наричам гаджето си с галенит имена. Като например бебчо?

Jisung: От твоята уста звучи много сладко, любов!

Hana: Любов... Харесвам ми...

Jisung: Щом искаш да помогнеш ела, любов.

Станах и отидох при него. Той ми подаде зеленчуците и аз започнах да ги режа. По едно време усетих две ръце да държът моите.

Jisung: Много едро ги режеш. Нека ти покажа.

Той започна да движи ръцете ми, в които беше ножът и ми показваше как да ги режа. Бе застанал плътно зад мен.

По едно време облегна брадичката си на рамото ми и вдъхна от аромата ми, и ми прошепна.

Jisung: Обожавам аромата ти!

При казаното цялата настръхнах, а сърцето ми ускори ритъм.

Какво се случваше? Какво ми е? Какво да правя?

Толкова въпроси и на нито един отговор.










Малко е, ама да има!


My LifeМесто, где живут истории. Откройте их для себя