С мирис на революция

Първа глава

Омар ал-Абади

   Стъпиха на хазанска земя на шестнадесети април. Единственото превъзходство пред Викториански Лондон, което Омар мигновено отбеляза беше времето. Родината им може и да беше по-назад от Англия във всеки един аспект, но определено задминаваше всяка една страна в Европа по отношение на климата. Пролетта в Хазан винаги беше топла като най-горещото английско лято, а зимата - мека и прохладна като най-благата английска пролет. За сметка на това летата бяха сухи и горещи, а есените - влажни и задушни, но Омар беше убеден, че нито той нито някой от приятелите му бивша състуденти би избрал намръщеното лондонско време пред това в Чоса, столицата на Хазан.

   Свали палтото си и го преметна грижливо през рамо, внимавайки да не го намачка. Разкопча последните две копчета на ризата си и потърка нетърпеливо потния си врат, докато чакаше моряците да разтоварят едрия товар от кораба.

   Зафиан беше седнал върху няколко струпани един върху друг куфара, чупейки нервно пръсти в очакване на скъпоценната си пишеща машина. Баща му беше отказал да му преведе пари за "такива секретарки работи" и затова той беше започнал работа като сервитьор в едно кафене на главната търговска улица в Лондон, за да я купи сам. 

   Малко встрани Юсуф пушеше поредната цигара за сутринта, вперил поглед в тънките ивици черно-сив дим, излизащ от комините на фабриките в индустриалната зона, изнесена на няколко километра от града. Въпреки отдалечеността, зловонието от фабриките и петролната рафинерия можеше да се усети зимно време в сутрешната мъгла, но никой не смееше да възроптае, защото тежката индустрия осигуряваше работни места за повече от половината град.