ВРЕМЕННО СПРЯНА / ПРЕДСТОИ РЕДАКЦИЯ
Измислени герои във въображаема страна рушат един истински свят чрез една същинска революция.
* * *
Трима млади, завършили назапад мъже, изпълнени с революционни идеи, се...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Омар ал-Абади
Малката елегантна масичка за кафе беше почти изцяло покрита от сребърни чинийки със сушени плодове и двуетажни порцеланови подноси, отрупани с ръчноприготвени от личния сладкар на семейството сладки.
Омар седеше срещу брат си в широк фотьойл, тапициран със скъп, но груб светъл плат, украсен с флорални мотиви. Облегалката и подлакътниците бяха рамкирани с тъмно дърво, лакирано със златист лак, придаващ на мебелна още по-скъп и царствен вид. Една трета от стените на помещението бяха облицовани със светла дъсчена ламперия, а остатъка, шпаклован с такова старание, че никакви неравности не личаха под млечнорозовия платнен тапет, прошарен с широки правоъгълни бели ивици, в които една под друга в стаята бяха изобразени пъпките на червени рози. От средата на високия куполовиден бял и безупречно запазен дори от най-малката паяжинка таван, висеше огромен кристален полилей. Изработен поръчково и ръчно по първообраз на френската мода в осветлението, той изглеждаше точно на място, предвид дясната стена, почти изцяло заета от френски прозорци с рамки от боядисано в бяло дърво, които гледаха към добре поддържаната вътрешна градина.
Омар наблюдаваше малкия си брат с периферното си зрение, извърнал леко глава към прозорците. Близо седмица беше изминала от посещението му в петролната рафинерия, противно и злокобно място, пропито с болка и страдание. Баща му дори не си бе направил труда да потърси сина, след като той напусна предприятието, възмутен от нехуманното отношение към хората, които работеха вътре. Едва, когато Омар се прибра късно привечер, господин Абади не спря да го хока по време на семейната вечеря, обвинявайки го, че подровна авторитета му пред работниците. Беше последвала дори по-остра размяна на реплики от думите, с които, двамата с Махмуд се бяха бомбардирали преди, и само намесата на Есма и майката беше предотвратила понататъшното ескалиране на ситуацията.
