В ръцете на дявола

Глава 12

През цялата вечеря Даниел не спираше да поръчва какви ли не вкусотии.Сервитьорката ни беше естествено Вили.Едва се сдържах да не я погледа на или да скоча след нея и да избягаме.
-Е разкажи ми нещо повече за себе си?-Попита ме Даниел с чаровна усмивка на лицето.
-Винаги ли правиш така с момичетата...тоест водиш ги на вечеря и после каквото там правиш?-леле защо го питах това!!!ГЛУПАЧКА!
-Е всъщност аз питах първо,но всъщност не.За първи път изкарвам някоя от вас навън.-Каза той и ме погледна право в очите.Какво,сериозно?!Хммм интересно.
Замълчах известно време и накрая реших да говоря.
-Какво искаш да знаеш?-попитах го накрая аз.Да знам не го познавам,прави ужасно неща,но какво от това аз няма какво да губя така или иначе.
-Е единственото,което знам е че си на 17 и се казваш Стелла и че си от града,а аз обичам да знам за момичетата си всичко!Разкажи ми за семейството си.-Каза той и се настани всякаш беше дете на което са пуснали филмче.
-Амии като бях на 14...вършех ,,глупости" според наще,излизах с хора който те не харесваха нищо че бяха най-обикновени деца и една нощ се скарахме и ме изгониха от вкъщи.От тогава не сме си общували и по-големия ми брат ми помогна,но той не живее тук и най-вероятно не знае какво се случва сега и като разбере,че съм изчезнала ще превърти.-Казах аз и се напънах да се усмихна,но не ми се получи и Даниел го забеляза.
-Какви ужасно родители!-Каза само той и отпи глътка от виното си.
-Ами твоето семей...-Не можах да довърша.Даниел гледаше към мен все едно щеше да ме застреля пред всички.-Аммм на колко си години?-смених въпроса си аз и чертите по лицето му омекнаха.
-На 20.-Каза спокойно той.Вече нямаше и следа от преди малко.
Аз му кимнах и продължихме да вечеряме в мълчание.Какво ли е станало със семейството му,че реагира така?!Зачудих се аз.
След около 30 минути Даниел поиска сметката,но не Вили я донесе,а някакво момче.
Даниел плати и тръгнахме към изхода.О мили боже към изхода!Най-накрая щях да вкуся дори за малко свободата.
-Имам една изненада за теб!-Каза ми Даниел като точно излязохме и хвана ръката ми.
-Добре.-Отвърнах аз и поех ръката му.
Започнахме да ходим на някъде.Забелязах че се намираме в някаква гора,но не питах нищо.Боже мой ами ако иска да ме убие?!По дяволите!Ръцете ми се разтрепериха,но започнах да си поемам въздух и напрежението леко намаля,но не за дълго,защото това което видях ме накара да застина на място.От очите ми закапаха сълзи.
-Е Стелла да си мислиш,че съм глупак?-попита ме Даниел докато още дърежеше ръката ми.След това той застана с лице към мен.Със свободната си ръка повдигна брадичката ми като ме накара да го погледна.-Гледай внимателно!
След това той ме пусна и от някъде извади пистолет,обърна се и застреля право в гърлото пребитото тяло на Вили.
Изпищях и се свлякох на земята.Всичко около мен заглъхна.Мъжете който държаха Вили пуснаха безжизненото и тяло и тръгнаха към Даниел.
Цялата се тресях.Сините очи на Вили гледаха право в мен.Имаше толкова много пресни рани,а кръвта и се стичаше като река.Това стана заради мен!Започнах да плача още по силно...не можех да откъсна погледа си от нея,но за това се погрижи Даниел.Той тръгна да ме изправя,но аз му ударих шамар.
-Ти си чудовище!-Изкрещях му аз и покрих лицето си с дланите.
Усетих допира му върху кръста си.
-Така е.-Каза спокойно той.-Оттървете се от тялото!-Каза той и ме задърпа в обратната посока.
Аз се запротивих и той ме вдигна във въздуха,но нямаше смисъл от борба,щях да завърша като Вили накрая.Отпуснах се върху него и заплаках силно.
Мамка му!

*ВИЖТЕ И ДРУГИТЕ МИ ИСТОРИИ ,,Bad salvation 1/2"🥰